ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Столичният квартал "Лозенец" крие безброй много приказни и чудати постройки, като къщата на Сирак Скитник, Водната кула или къщата с бръшляна.
Често пъти в забързаното ежедневие ни се случва да вървим из столичните улици, но да не спираме. Да гледаме, но да не виждаме. Именно тук се случва падението… Точно в тези моменти изпускаме прелестни кътчета, китни къщурки или постройки, каращи ни да се чувстваме като герои, излезли от някоя детска приказка или жители от друго време.
Най-вероятно ще си кажете: Аз ли не ги знам, та аз съм кореняк софиянец! Ако прочете следващите редове, може и да промените мнението си, поне от части.
Една разходка, например по бул. "Джеймс Баучър", може да ви отведе до ъгъла на ул. "Галичица" и ул. "Св. Теодосий Търновски". Именно там приказно се извисява Водната кула на кв. "Лозенец". Почти цялата обрасла в дива лоза, пренася погледа и ума ви в друго време. Чувствате се така, сякаш всеки момент Рапунцел ще спусне дългите си руси коси през прозорчето на кулата и ще се провикне към вас.
Историята на кулата, обаче далеч не започва толкова приказно. В началото на XX в. местността наоколо била една от най-високите точки на София. Живеещите не можели да се водоснабдяват по гравитационен начин от водопроводната мрежа, която до 1926 г. се захранвала с витошки води. Затова се наложило да построят водонапорната кула, като огромен контрарезервоар, който създава налягане за водата. Строежът на кулата стартирал чак на 20 септември 1928 г. и завършил на 20 ноември 1929 г. Тя е изградена по френска система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария.
Когато хидротехнологиите на Водната кула се развалили, тя станала ненужна и спрели да я използват по предназначение. Участта и в днешно време е неясна, тъй като от години се търсят адекватни решения за нея. Опазването на постройката е важна, защото Водната кула в София е единствената оцеляла самостоятелна водна кула на територията на столицата. Въпреки, че днес не се използва по предназначение от 2006 г. досега приказната кула заживява нов живот. Неправителствено сдружение всяка година, и до ден-днешен организира в нея вече станалия известен Water Tower Art Festival, посветен на културата.
На ул. "Борова гора" 32 в кв. "Лозенец", пък се намира една китна къща с причудливи форми. Точно срещу Борисовата градина тя смирено "съзерцава" минувачите, които рядко и обръщат внимание. До красивата врата ни посреща следният надпис - "Тук от 1926 до 1943 година живя Сирак Скитник (1883-1943). Художник, поет, критик, театрал. Първи директор на Радио София".
Парцелът, на който е построена къщата по проект на арх. Георги Овчаров, е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Христов, по-известен с псевдонима Сирак Скитник, като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Панайот Христов заема различни длъжности, сред които съредактор на сп. "Златорог", драматург и артистичен секретар на Народния театър, библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество "Родно изкуство". Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. През 30-те години Сирак Скитник е пръв председател на Съюза на дружествата на художниците, а през 1935 г. става главен уредник на Българското радио. Сирак Скитник умира през 1943 г.
Днес, красивата някога къща на Сирак Скитник, изглежда тъжно запустяла. В двора здравецът е станал господар. Освен табелката по нищо не разбираме каква велика личност е живяла в тази къща. На пръв поглед къщата изглежда безстопанствена. В противното ни убеждава единствено подменената алуминиева дограма на първия етаж.
Не на последно място по важност си заслужава да се види и още една приказна къща, скрита в малките улички отново на кв. "Лозенец". Къщата с бръшляна, така и казват местните хора. Ако я видите няма как да я подминете. Гледайки я на ул. "Цанко Церковски" 43 не може да не си спомните небезизвестния откъс "…Бяла, спретната къщурка, две липи отпред…" от стихотворението "Родна стряха" на Ран Босилек. В случая двете липи са заменени от два величествени бора, криещи къщата в прегръдката си. Бяла пейка в грижливо поддържаната градина с рози и леко открехнатото прозорче ни подсказват, че къщата има обитатели.
София крие още безброй много скрити къщи и чудати места, сякаш излезли от друго време и епоха. Безмълвно те всекидневно ни приканват да спрем и да ги видим.
