ПИК TV! Уважаван професор изпрати писмо до Радев с предупреждение: Все още вярвам във вас, но все по-малко вярвам в част от хората около вас (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Уважаваният пловдивски лекар проф. Петър Петров изпрати писмо до премиера Румен Радев, в което го предупреждава за част от хората, с които работи.
Пред ПИК TV и Соня Колтуклиева той заяви, че държи на тази власт и още храни силни надежди, че нещо в България може да се промени за добро.
"Добро е нещата, които не ни харесват, да ги казваме овреме, преди да е станало късно", сподели лекарят.
"Не една и две са калинките сред управляващите, затова написах това писмо. В много сфери се назначават хора без компетенции и без образование", изрази възмущение проф. Петров.
"Гледам една картина, която чертаят управляващите, но виждам в нея черни щрихи и затова написах писмото", сподели събеседникът на Соня Колтуклиева и добави, че конкретните примери ги виждаме всеки ден в новините.
"Не познавам Румен Радев. Дано управляващите оправдаят очакванията, които сме възложили", уточни професорът.
Ето и цялото писмо на проф. Петров:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
Пиша Ви не заради личен интерес и не защото очаквам нещо от Вас.
Пиша Ви, защото винаги съм Ви уважавал. И все още Ви уважавам.
През 2016 г. застанах с името, лицето и авторитета си в инициативния комитет в Пловдив, който подкрепи кандидатурата Ви за президент. Тогава това не беше лесна позиция. Социологическите проучвания Ви поставяха далеч назад – около 23% срещу 51% за все още неизвестния кандидат на ГЕРБ.
Не го споменавам, за да търся морален дивидент.
Не Ви дължа този разказ, както и Вие не ми дължите нищо за него.
Направих го, защото вярвах. Вярвах, че България има нужда от промяна. Вярвах, че може да се появи политик, който да постави принципите, държавността и професионализма над партийния интерес и личните зависимости.
Много от хората, които днес са около Вас, тогава не бяха. Те се появиха по-късно – когато вече бяхте утвърден лидер и около Вас имаше власт, позиции и влияние. И именно тук започва моето притеснение.
Продължавам да вярвам във Вас, но започвам да губя вярата си в промяната, която можете да донесете с част от хората, които Ви заобикалят.
Защото една от най-големите болести на българската политика през последните десетилетия не е само политическата зависимост.
Това е назначаването на неподготвени хора на позиции, за които нямат необходимата професионална подготовка, управленски опит и доказана компетентност.
Народът има точна дума за това: „Калинки“ олицетворяваща неподготвените хора поставени на високи постове.
Те бяха един от най-дразнещите символи на политическия модел, който обществото искаше да остане в миналото, който трябваше да изкорените. А де факто какво се получава, отново стария стих на Радой Ралин 'Абе маме проста Кой ти даде поста......' е актуален. Без да съм пророк нито политически анализатор мога да ви кажа, че ако някой ден се провалите, ще бъде именно заради хората около вас. Защото ако същият модел започне отново да се възпроизвежда – само с други лица, други оправдания и други обещания – тогава каква промяна всъщност сме направили?
Не става дума всеки човек на висока позиция да бъде харесван. Не става дума и всички да имат еднакви политически убеждения.
Става дума за нещо много по-просто и много по-важно:
Когато назначавате човек на висока държавна позиция, трябва да можете да защитите пред обществото не само неговата лоялност, а неговата компетентност.
Образование.
Професионален опит.
Резултати.
Репутация.
Управленска подготовка.
Способност да носи отговорност.
Защото когато един човек е назначен на висока позиция, той вече не представлява само себе си.
Той представлява държавата.
И тук бих искал да Ви припомня един урок от най-новата ни история.
Жан Виденов един честен и изпълнен като Вас с най-добри намерения да оправи страната си политик, но оставен сам сред вълци и до къде го доведоха хората около него.
Силно се надявам това да не се повтори, но за съжаление, не толкова силно вярвам, че няма...
Лидерът носи отговорност не само за собствените си решения, а и за хората, на които е поверил власт.
Господин Премиер,
Преди години Ви подкрепих, когато беше много по-лесно да не го направя.
Днес не Ви пиша, за да Ви подкрепя безусловно.
Пиша Ви, за да Ви предупредя.
Защото човек, който наистина е вярвал във Вас, има право и задължение да Ви каже, когато започва да се тревожи.
Все още вярвам във Вас.
Но все по-малко вярвам в част от хората около Вас.
И искрено се надявам след време да се окаже, че съм бил неправ.
Защото най-голямата ми надежда не е Вие да докажете, че съм бил прав.
Най-голямата ми надежда е да докажете, че съм се тревожил напразно.
България няма нужда от нови лица със стари модели.
България има нужда от хора, които могат.
И от лидер, който има смелостта да ги постави там, където могат да бъдат полезни на държавата.
А не там, където са удобни на и за някой от властта.
С уважение.
И с надеждата, че това писмо ще бъде прието не като атака, а като предупреждение от човек, който някога е повярвал.
И който все още иска да има причина да вярва във Вас.
проф.Петър Петров
