ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Взирайки се през бинокли от надуваема моторна лодка, която се поклаща в студените води, двама изследователи на полярната екология сканират скалист участък на остров Андерсън в Антарктида за пръски червеникавокафяво гуано - сигнал за намираща се наблизо колония пингвини, предава Ройтерс.
Птиците са се превърнали в нещо повече от емблематичен символ на замръзналия юг на Земята. Учените понастоящем ги използват като ключови индикатори за разбирането на климатичните промени в близост до Южния полюс - някои западни региони като Антарктическия полуостров са претърпели бързо затопляне, докато Източна Антарктида остава студена и покрита с лед.
"Броим гнездата на пингвините, за да разберем колко птици има в една колония, която произвежда малки всяка година, и дали броят им се увеличава или намалява в зависимост от условията на заобикалящата среда", казва Алекс Бороуиц от университета "Стоуни Брук" в Ню Йорк.
За изследователите на климата нищо не е лесно в отдалечените и ледени антарктически райони. Пингвините обаче са по-лесни за проследяване в сравнение с други видове, тъй като гнездят на сушата и черните им пера и отпадъците им могат да бъдат забелязани на фона на бялата шир.
"Можем да използваме пингвините като биоиндикатор, за да разберем как функционира останалата част от екосистемата", казва Майкъл Уедингтън, също от "Стоуни Брук".
Преброяването на отделни пингвини, заедно с други методи, като например анализи на сателитни снимки, разказват истории с различни нюанси. Някои пингвини, например, са обявени за "победители", тъй като изменението на климата открива нови местообитания, докато други са принудени да търсят по-студен климат.
Субантарктическите пингвини с ярки червено-оранжеви човки и отличителни бели петна по главите, са привърженици на открити води без поклащащи се наоколо ледени късове.
Когато през втората половина на 20-и век температурите на Антарктическия полуостров започват да се повишават по-бързо, отколкото на повечето места по света, популациите на субантарктическите пингвини се разширяват на юг. "Тези птици не обичат морския лед. Те се хранят предимно на континенталния шелф и не навлизат навътре в морето", казва биологът Дейвид Ейнли, който изучава пингвините повече от 50 години.
С намаляването на морския лед по западната страна на полуострова субантарктическите пингвини са се възползвали от благоприятните условия. Същите тези условия обаче са се оказали по-лоши за носещите "смокинги" пингвини на Адели, които разчитат на морския лед за размножаване и хранене.
"Когато открием пингвини на Адели, обикновено знаем, че наблизо има морски лед. И винаги, когато наблюдаваме намаляването или пълното му изчезване, установяваме, че съответните популации на пингвините на Адели намаляват значително", казва Уедингтън.
Въпреки че броят на широко разпространените пингвини на Адели като цяло се увеличава, някои популации са намалели с над 65 процента.
По време на януарската им експедиция в региона учените от "Стоуни Брук" са открили, че колониите на пингвините на Адели около все още леденото море Уедъл остават стабилни през последното десетилетие.
"Този полуостров може би е безопасно пространство на фона на напредването на климатичните промени и цялостното затопляне на планетата", казва Уедингтън.
Според Хедър Линч, еколог от университета "Стоуни Брук", откритията подчертават колко важен е този регион.
През 2020 г. екип от Британската антарктическа служба откри на сателитни снимки 11 нови колонии на императорски пингвини от сателитни снимки, с което броят на известните колонии се увеличи с 20 процента.
От 2016 г. насам обаче почти всяко пиленце е загинало в колонията в залива Халей, разположен в далечната източна част на морето Уедъл - отдавнашен дом на втората по големина колония на императорски пингвини в света, където всяка година се събират около 25 000 двойки.
Учените подозират, че феноменът Ел Ниньо през 2016 г. е променил морската динамика в региона и се притесняват за пингвините, тъй като климатичните промени увеличават честотата и тежестта на явлението. Въпреки че гибелта на пиленцата не е пряк резултат от климатичните промени, в загубата им има и такъв аспект, според Питър Фретуел, специалист по геоинформатика от Британската антарктическа служба.
