ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изложба живопис и скулптура в памет на големия художник Светлин Русев (1933-2018) бе открита в столичната галерия „Арте“. Вернисажът се състоя на 14 юни, рождения ден на маестрото.
Експозицията е озаглавена „Писмо…“ и в нея участват 11 автори – шестима скулптори и петима живописци: Ангел Станев, Десислава Минчева, Валентин Старчев, Донка Павлова, Емил Попов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Иван Славов, Кирил Мескин, Милко Божков, Станислав Памукчиев. Творбите могат да бъдат видени до 30 юни.
По този повод художникът и изкуствовед Десислава Минчева посвети текст за маестрото. Ето част от него:
„ПИСМО …
Един по един си отиват Големите…
Минаха четири години, откакто Светлин ни напусна. За някои хора страдаш, когато поемат по оня, неизбежния път… и после някак се успокояваш. Но при други липсата става все по-осезаема с времето. Не, кончината на Светлин не е просто физическо отсъствие. Напротив, все по-силно и болезнено осъзнаваш, че такива ярки личности, с такъв характер и такъв талант няма да се появят скоро. Може би никога. И това е огромна, невъзвратима загуба.
Противоречив и труден, но човек с огромна култура и уважение към тия преди него, оказал неоспоримо влияние върху процесите в изкуството у нас, учител на няколко поколения, Светлин Русев не може да бъде заличен от паметта на хората!
Единадесет автори, близки приятели на художника и споделящи възгледите му, сме се събрали, за да отдадем почит към него. Всеки от нас си даваше сметка във времето, а сега – още повече, че е общувал със забележителен човек. Силните хора пораждат силни емоции!
Благодарна съм на „случайността“, че точно той ми е бил учител, и то – толкова изискващ и на моменти даже неразбираем. Мога да кажа само, че той успя да създаде школа в изобразителното ни изкуство и позволи развитието на българската пластическа култура да се впише в световните тенденции. Времето е истинският и безпощаден съдник и ще покаже чие творческо битие е минало напразно и чие – не...
Светлин се отнасяше със самоирония към себе си и с респект към другите. На нас ни се падна нелеката съдба да не изневеряваме на онези важни принципи в изкуството и в отношенията между хората, които той негласно ни завеща. Едно е сигурно – както за него изкуството беше най-важното, така и за нас то остана над всичко. Поне за това може да бъде спокоен!
Шестима скулптора и петима живописци – това сме авторите на тази изложба. Заглавието ѝ е взето от един текст на Константин Павлов – „Писмо до Светлин“.
„… Напред!
И пак напред!
Сега остава най-зловещото!
И най-заслуженото наказание!
Величие!
Безвремие!
Самотност!
Пустота!“
На Светлин – с обич и възхищение – това представлява тази експозиция. Без претенции да е нещо грандиозно и знаково, но все пак е опит за докосване в пространството и времето до един изключителен художник!...
Благодарим ти, Светлине!“.
