ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
36 души, от които само двама на щат. Останалите - доброволци, каквото и да означава тази дума. За тях смисълът е: по своя воля, без пари, за едното добро рискуват живота си за непознати хора.
Професиите им са различни - лекар, инженер, служител на МВР, търговец, икономист, бивш военен, парнаджия. Това е отрядът на планинските спасители от Троян. През 2011 г. той заслужи своето място в инициативата на “24 часа” и БНТ “Достойните българи”.
“Трудно ми е да разказвам за момчетата. Ние се знаем, приемаме се такива, каквито сме”, казва завеждащият Планинската спасителна служба Христо Сливков. 35-годишният филолог по образование я оглавява от 4 г.
С него и началника на отряда и на база “Бъзов дял” Марин Иванов Хитров разговаряме в управлението на службата, което се помещава на тиха улица в центъра на Троян. Хитров пък е кинезитерапевт - завършил е ВИФ. Двамата ръководители са щатните спасители.
“Трябва да си надживял материалното, за да искаш да станеш планински спасител”, опитва се да обясни Христо силата, която ги събира. “Едното желание не стига, добрата физика е задължителна. Иначе не биха могли да издържат на дългите преходи”, допълва той.
Адреналинът винаги скача, когато телефонът звънне и ти съобщят за инцидент, единодушни са младите мъже. Мненията им са полярни обаче, щом става дума за опасностите в занятието им.
“Залагам на професионализъм, знания и умения - това е основното. Рискът не е удоволствие, то идва от неговото контролиране. Всичко е предвидимо и грешките може да бъдат избегнати”, категоричен е Христо. Тихо, но твърдо Марин му опонира, че никой не е в състояние да предвиди 100% случващото се в планината.
Разговорът продължава с това колко благородно и примамливо е да бъдеш спасител, ако за това се съди по филмите. Всъщност никак не е лесно да станеш такъв - във физически и финансов аспект.
Решилите да помагат на закъсали туристи първо изкарват стажантска практика, която може да трае 2 г. После идва ред на 4 курса от по 9 дни всеки - два летни и два зимни. Преминаването през първите два е за придобиване на звание стажант, а след изкарване на останалите вече се става спасител.
Обучението включва ски техника, работа с алпийски способ, обща култура и медицинска подготовка. Новопридобитите умения пък се проверяват с изпити. Тогава идва ред на екипировката. Хиляди левове струва оборудването, от което зависи животът на спасителя и на спасените от него. И всичко той купува със собствени средства.
