ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Плевнелиев, кой назначи съветник на диктатора Тодор Живков за служебен премиер? Кой назначи за служебен премиер партийния секретар на Юридическия факултет на СУ преди 10 ноември? Кой, кой, кой?
Ако в България има мнозинство нормални и интересуващи се от бъдещето си българи, то те трябва през следващите два-два и половина месеца да задават този въпрос всеки ден, по няколко пъти на ден. Като го допълват с въпроса „Кой предложи за конституционен съдия Борис Велчев, внукът на втория след диктатора Тодор Живков комунистически престъпник Борис Велчев“? Кой, кой, кой? Мисля, че ако има награда за върховна наглост, двуличие и свръхдемагогия, съчетани с пълна липса на принципи, то тя трябва да бъде дадена на Росен Плевнелиев. Четвърт век след падането на комунистическата диктатура и на диктатора Тодор Живков да назначиш човек, който е бил в неговия съветнически екип – това само в България може да се случи и само „антикомунистът“ и „критик“ на Живков като Плевнелиев може да случи!
Не съм изненадан от тази негова пследователност в двуличието и пълното погазване на дължимостта към онези десни избиратели, които през 2011 г. осигуриха избирането на този завършен измамник на върха на българската държава. Изненадан съм, че изобщо има хора, които все още го приемат насериозно и го смятат за български президент. Не, този човек трябва да бъде спиртосан и поставен в голяма стъкленица, а след това показван на поколенията като завършен символ на най-висшата степен нахалство и политическа безпринципност, която може да се роди изобщо някога.
Не че с избора му на Тодорживковия съветник и партиен секертар на ЮФ на СУ преди 10 ноември 1989 г. Георги Близнашки такива като мен са изненадани. Престанах да се изненадвам от Плевнелиев още в началото на фвруари 2012 г., когато две седмици след встъпването му на длъжност президент на РБ, той назначи – а сега внимание – следните човечета за свои съветници. Стоимен Стоименов, инструктор във „Военноадминистративния отдел“ на ЦК на БКП, където е работил рамо до рамо с комунистическия престъпник и московски ставленик Велко Палин! Стоименов никога през живота си до 1989 г. не е работил нещо различно от политически офицер – цербер на комунистическата диктатура. Приет е в БКП през 1963 г., една година преди да се роди Плевнелиев. Но това не попречи на „десния“ и „критичния“ към Живков небългарски президент да го сложи за свой най-важен съветник – по националната сигурност. Стоименов е един от малкото, завършили Военнополитическата академия „Владимир Илич Ленин“ в Москва през 1984 г. Може би затова го назначи Плевнелиев – нали и той е бил в
Съветите в началото на 80-те, откъдето дори се връща след месец и нещо с диплома. Съветник на Плевнелиев по юридическите въпроси е младата комунистическа функционерка Наталия Киселова, която беше член на Националния съвет на Българска социалистическа младеж, младежката организация на БСП. Не само това, а е била сред най-активните членове на БСП – репортажите за нейни посещения в различни партийни организации, за срещите и левите мероприятия, в които е лектор например, все още могат да бъдат намерени в архива на вестник „Дума”. Или в сайтовете на общинските организации на БСП.
Апропо, в архива на вестник Дума има много интересен текст на прясноназначения проф. Близнашки. Нарича се „Посмъртно слово за другаря“ и е писан по повод смъртта на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов през 2012 г. За по-младите читатели нека кажа, че Йордан Йотов беше главния цензор на комунистическа България, човек, който е съкрушил маса съдби с комунистическото си тесногръдие и нечовешки теории. Бил е терорист в шумкарската банда „Чавдар“, политкомисар. Ето какво пише изборът на Росен Плевнелиев за служебен премиер:
„Посмъртно слово за другаря
„Чичо Дачо, борбата продължава!“ 25. Юни 2012
Проф. д-р Георги Близнашки
Събрали сме се да изпратим в последния му път Йордан Николов Йотов - човека, другаря, приятеля...Неговият житейски път е дълъг, стръмен и трънлив. Този път започва през далечната 1920 г. в китното планинско селце Липница, където животът е труден, а недоимъкът - всекидневие. Преминава през Ботевградската гимназия и срещата с марксистката литература. От 1937 г. е член на PMC, a от август 1944 г. - член на БКП. По онова време многократно е преследван, арестуван и инквизиран заради опозиционната си антифашистка дейност. Става партизанин в отряда „Чавдар“ - боец, комисар на чета и батальон, младежки апостол в района на бригадата. След 9 септември 1944 г. се изявява като енергичен и делови политически ръководител: работи като секретар на Околийския комитет на РМС и секретар на Околийския комитет на БКП в Ботевград…През 1978 г. е издигнат за главен редактор на в. "Работническо дело", а от януари 1984 г. е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП по идеологическите въпроси. Награден е с орден „Георги Димитров“. Това са фактите от биографията на един живот, изживян отначало докрай, и без остатък, в служене на комунистическия идеал. Йордан Йотов извървя своя път в живота като комунист. Комунист (а не партиец) - в най-хубавия смисъл на тази дума: честен, безкористен, всеотдаен...“
Това е писано преди две години от днешния служебен премиер Геоорги Близнашки. Плевнелиев – оставка! Само това мога да кажа на човечето, което оскверни най-високия пост в България. И няма сила, нито обществен морал, които да поискат оставката му. Добре, че поне след две години и нещо ще приключи мандата му и ще остане само лошия вкус в устата. Представяте ли си да се сбъдне идеята на другия оскверенител – агент „Гоце“ - който настоява, моля ви се, за президентска република. Представяте ли си членът на вузовския комитет на БКП във ВМЕИ „Владимир И. Ленин“, делегат на районната партийна конференция и номенклатура на градския комитет на БКП Росен Плевнелиев като президент в една президентска република? Аз не си го представям с добро. По-точно, представям си го и веднага ме обхващат „жестоки намерения“. Ако в България се родят десни, градски партизани, както е в Латинска Америка, да знаете, че сбъдналата се идея на Гоце и Роско като реализатор може да послужи за отключващ фактор и тук да се родят неуловими отмъстители. На това вироглавство трябва да се сложи край.
Бекапейската квота в това правителство е немалка – ако разберете родовата история на министърката на образованието Румяна Коларова, косата Ви ще се изправи. Роднина е на Кунка Апостолова, една от най-младите комунистически терористки, завеждаща женската комисия при ОК на БКП-София през 1939-1941 г., а след 9 септември като член на Контролната комисия при ЦК на БРП /к/ /където е бил член заедно с диктатора Тодор Живков/ е присъствала на заседанияна Политбюро на ЦК на БКП непосредствено след тази зловеща дата, когато са вземани решенията за избиването на цвета на българската нация. Бивш член на БКП е и министърът на отбраната Велизар Шаламанов. Не е пропусната и квотата на ДПС – най-важният вицепремиер Екатерина Захариева беше дясна ръка на скандалния депесарски министър Джевдет Чакъров, по време на предишната тройна коалиция. Захариева беше началник на отдел „Правен“, т.е. без нейно знание и подпис не се е случила нито една магария по онова време. А магариите бяха с вселенски размери.
Жалка история и с това служебно правителство! Явно човечето на „Дондуков“ 1 толкова може. Присъствието в него на 2-3 читави министри не променя общата картина. А тя е, че бивш комунист, номенклатура на градски комитет на БКП-София /Росен Плевнелиев/ назначи бивш комунист, номенклатура на градския комитет на БКП като партиен секретар на ЮФ в СУ и съветник на Т. Живков/Г. Близнашки/, за да доведе демократично на власт бивш комунист, телохранител на същия Т. Живков /Бойко Борисов/.
Е, защо ручахме жабетата 25 години, ако ще е тази перспективата?
