ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Живата памет на номадските народи на Балканите и Южна Италия ще бъде изследвана в проекта „ CU TENDA – Истории, образи и звуци”, представен днес в Пловдивския университет. Това е един от четирите български проекта, одобрени и финансирани от програмата на ЕС „Творческа Европа”, в която страната ни има традиционно слабо представяне. В проучването на терен и изследователската работа Пловдивският университет ще си партнира с Националния музей на румънския селянин, Центъра за интеркултурен диалог от Македония и Обсерваторията за социални изследвания в Италия.
В България ще бъдат проучени традициите и живата памет на каракачаните и армъните. Каракачаните са гръцкоговореща етническа общност, живееща основно в планините Линд в Гърция и Източна Стара планина в България. В миналото те са били номади, които са се препитавали с отглеждането на овце. По- голямата част от тях са с гръцко национално самосъзнание, а битът и културата им нямат аналог на Балканите. Представител на сдружение на каракачаните в Гърция разказа за уникалния обичай „ Танц с тави”, който се възстановява като ритуал в ново време, за жалейката по изгубения Константинопол, залегнал в черния цвят на носиите на жените, за съхранените песни и истории от 450 години.
Армъните са другата номадска общност, чиито представители живеят у нас. Те са известни още като „ власи”, „цинцари” или куцовласи и сред всички народи на Балканите са сравнително най- слабо познати и проучени. Генезисът им идва от времето на Римската империя, оттам и името, с което се определят- армъни от романи. Макар и предмет на проекта да е дълбокото минало, изводите ще бъдат полезни днес, когато номадската култура все повече се налага като начин на живот, смята проф. Красимира Кръстанова, ръководител на проекта от българска страна. В продължение на четири години ще се събира, систематизира и дигитализира наследството на двете общности чрез работа в архиви, библиотеки, музейни фондове и теренни проучвания. Проектът допълва и облика на Пловдив като Европейска столица на културата, затова възстановени обичаи и занаяти ще бъдат претворявани в творчески работилници и ще стигнат до младите.
