ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Десетилетия наред за повечето от нас Европейският съюз беше и още е "обетованата земя", в която искаме да се установим, за да се приобщим постепенно и със съответната помощ към начина й на живот, най-вече към материалното благосъстояние на гражданите й, но и към културните й традиции и духовните й ценности. Дълги години отваряхме и затваряхме глави в преговорния процес, хармонизирахме законодателството си в предприсъединителния период, стремяхме се да отговорим на критерии и покривахме набор от показатели.
Тогава вероятно и през ум не ни е минавало, поне на мнозинството от нас, че ще дойде време не само и дори не толкова да пресмятаме ползите, колкото да минимизираме загубите от "приятелския огън" на същия този Европейски съюз. Който е по-коварен от неприятелския, защото идва непредизвикано, ненадейно и в гръб.
Тази седмица в Брюксел се постигна споразумение с Анкара, което уж ще спре потока от бежанци към Стария континент. Но на каква цена? Турция ще получи от бюджета на ЕС и от страните членки общо 3 милиарда евро, за да подобри условията за живот на 2 милиона бежанци на собствената си територия. Което най-вероятно означава, че тя няма да отприщва границите си за огромни като цунами вълни, а ще пропуска лагерниците на леки плисъци, присъщи на привидно кроткото, но не и по-безопасно, мъртво вълнение.
Сумата е само първата вноска за, така да се каже, такса спокойствие. Анкара твърди, че харчи за сирийските и иракските бежанци по 7 милиарда евро годишно. Веднъж захапал кукичката, Брюксел ще се принуди да плаща все повече и повече, за да се спаси от недоволството на собствените си граждани.
Но парите са за харчене, важното е да могат да се печелят, а ЕС успява да го прави. Друг е по-сериозният проблем. Турският премиер Давутоглу определи като исторически деня, в който беше постигнато споразумението. Защото от октомври следващата година ще отпаднат визите за пътуванията на неговите сънародници в ЕС.
И тъй като, освен финансова помощ и отваряне на границите, страната му се добра и до рестартиране на преговорите за членство в съюза, а това за нея е далеч по-важно от някакви си милиарди, колкото и много да изглеждат те в очите на непосветения. И тук евролидерите влязоха в конфликт със собствените си избиратели, ако се съди по реакциите във форумите на редица западноевропейски медии, както и с позициите на новите страни членки.
И най-вече с основополагащите принципи на обединена Европа. Защото от какво в крайна сметка зависи приемането в съюза? От покриването на обемист набор от показатели или от половинчатата изгода, свързана с неспособността на ЕС да защити границите си? Неспособност, защото Брюксел се е самовпримчил в многобройни харти, конвенции и регламенти, които не смее или не иска да денонсира, или поне временно да ограничи действието им. Макар че това би му излязло далеч по-евтино, и то не само в паричен израз, отколкото да си откупува спокойствието от някого, който се възползва от ситуацията и се държи рекетьорски.
И половинчата изгода, защото вместо в най-лошия случай да преглътне 2 милиона бежанци, ЕС позволява на близо 80 милиона турски граждани, от които 15-20 милиона сигурно ще се възползват, да влизат без визи в пределите му. Сякаш не си дава сметка, че даже и терористите от "Ислямска държава" съвсем законно ще шетат в страните членки, стига Анкара да ги снабди със свои паспорти, и то дори не като им възлага зли поръчки, а просто със същата лекота, с която ние даваме на кило българско гражданство на хиляди жители на Македония.
Досега Европа беше в позиция на молител по отношение на Турция, коментират някои наблюдатели, защото в турската страна беше и хлябът, и ножът. А сега вече имало равнопоставеност. Колкото трогателно, толкова и наивно разсъждение. Защото на практика Брюксел пак е молител, но вече с цената на 3 милиарда евро първоначално и на минаващи линията на допустимия компромис политически отстъпки.
Но това не притеснява ключовите фигури в ЕС. Европа все по-очевидно е на две скорости, а тяхната загриженост се простира до първата. Показателен е случаят с бомбената заплаха на Терминал 1. Премиерът се вбеси, че "банда некадърници" с непохватните си действия ни е изложила пред целия свят. Когато обаче единият от собствениците на подозрителния бус се върна в София и бе разпитан, се оказа, че отишъл в полицията в Брюксел да получи някаква информация, но там не знаели нищо.
Това е положението! Идват тук да ни погалят по главата, както цели трима папи са го сторили. И да проверят дали съхраняваме нестинарските си традиции, за да не им е съвсем криво, че можем да изгорим в утрешната безвизова жарава. И едва като видят реакцията на прибалтийските държави, ако и когато паднат визите за руските граждани, ще разберат защо се тревожим. Дано не е безнадеждно късно!
От pogled.info
