ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наскоро моят приятел, драматургът Христо Бойчев, по повод собственото ни общество, рече нещо точно и мъдро: „Движението на всеки керван се определя от броя на последните камили, на тези, които най-бавно ходят.“ Щото последните определят темпото на цялата върволица и дърпат първите назад. И керванджията, за да не си изгуби стоката из пустинята, гледа, къде с камшик, къде с викове, керванът му, макар и бавно, да върви в пакет... Защото, ако първите се откъснат много напред, ако ръгнат да бързат сами, може лесно да станат плячка на други камилари.
Но ако най-калпавите много изостанат, сигурно никога няма да настигнат основната група и ще се превърнат в протеиново препитание на хитри хиени, чакали или други степни хищни зверове. Керванът на България от десетилетия е бавнопридвижващата се камилска нишка, простряла се от източното началото до западния край на пустата житейска пустиня. Защото... първите са вече нейде, а най-задният ред си кюти тук. Движението към по-съвършенното, към по-организираното, към по-предприемчивото и работещо общество у нас е замряло. Вече знаете защо. Но и поради още нещо – от десетилетия България няма качествен керванджия.
И стадото ни се пръсна по света... Най-първите камилчета, около милион и половина, отдавна мъкнат живия си живот сред други камилски общности и чуждоезични производители на камилска вълна. Други, около 3 млн., както казах, не щат повече да вървят, нито да продължават борбата с пясъците, не сакат да мръднат и все надзъртат назад. Към началото на пътя, който води началото си от безпътицата. Останалите, но не изостанали в желанието си да продължат, бързат час по-скоро и по-бързо да стигнат целта си, но ако може някой да ги изтегли на буксир. Те пладнуват в миража на оазиса, наричан родина, и се чудят коя е по-верната посока, кой най-пряк път да хванат... Но се въртят в камилския си кръг, бягат на едно място, защото не знаят какво да сторят с камилските си навици, как да намерят тези прословути иглени уши, за да преминат през тях и да попадната в рая на животните – в зоологическата градина. Там дават редовно храна и вода, и нощувките са безплатни, нищо, че има решетки, че са живи същества, но лишени от всякакви граждански права...
Това е горе-долу най-общата картинка на днешната ни нация, в която 80-годишни люде проклинат демокрацията и жалят за онзи зоологически режим, техните 60-годишни деца се псуват, че се оставиха да бъдат излъгани от новите керванджии, техните 40-годишни рожби, родени в зоокъта, но станали родители в миражите на свободата, треперят да не останат без работа, а 20-летните им щерки и синове не щат да чуят за никакви кервани и керванджии, за общо темпо и общо общуване, за тях зверовете им са до коленете, а и си вярват, че точно на тях няма да им случи, че никога няма начин да ги пресрещне хищник... И това народонаселение го очакват избори за Европейски парламент.
Повечето ще гласуват лайеки или плюейки като истински камили. И как народните маси няма да лаят и да плюят, когато цялата предизборна гюрултия мина и премина под небивалата агресия на камилите в червено. Толкова патетични закани, толкова послания в стил Левитан, с чийто вледеняващ тембър са се чели сводките по време на Отечествената война в Русия: „Говорить Москва, говорить Москва! Сегодня, товарищ Сталин сказал...“ и прочие. Нито стилът е случаен, нито трагично-драматичната решителност е безсъзнателна– напротив, говори се за битка на живот и смърт, за епохален сблъсък между стогодишната бабка и някава си нахална, нагла пикла, всичко на всичко седемгодишна партия. За какво говори това ръмжене, тази вербална заканителност, тази безподобна сталинизация на стоманата? За липса на убедителна партийна кауза, за липса на тяга в паровоза, а само за лудо надуване на свирката.
Парадира се с парадна лъжа – дайте да смачкаме фасона на ГЕРБ и всичко ще се оправи. И у нас, и в Европа. Какво ще се оправи, на дядо кавала и на баба хурката. Не им се казва простата истина, че само силната икономика може да изведе страната и стадото ни, от тресавището, в което ни набутаха бившите комсомолци и висшите номенклатурчици от БКП, те внесоха от Москва този днешен, вчерашен и утрешен олигархичен капитализъм. За да минат години и народът пак да повярва, че държавата трябва да е зоокът за мързеливи камили и безстопанствени кервани. Голямата ни лява партия трябва да се прекръсти на Партия на голтаците. И да си тури начело не тлъсти задници, а читави ситни дребни камилчета, тогава може да претендира да събира гнева на масите, недоволството на сиромашията. А днес лявата идея се проповядва от леваци, които с лявата ръка работят като с дясната, с циганския пиниз – лева ръка десен джоб.
За какъв последен, решител бой с врага, зове Позитания. Какъв враг може да са българите, които на никаква цена не искат да се върнат в зоокъта с решетките, а искат, на всяка цена, да продлъжат напред, там, където хората живеят и работят като хора. Не че сиво-сините камили не се освиниха, не че по време на тяхното управление керванът пееше и танцуваше от радост и щастие, но керванджиите от Брюксел им дърпаха юздите заради лошата съдебна система, за изоставената здравна реформа, за пилеенето на електрическа и топлинна енергия, за десеторното вдигане на държавните дотации към парламентарно представените партии, за още сто и едно неща... Но те поне през тази кампания не издават неприлични звуци, не плашат никого, че ако Брюксел не падне, Страсбург ще ни нападне..
Нали знаете каква е разликата между левите и десните, първите са лицемерни лъжци, а вторите –откровени циници. У нас е обратно – левите са откровени циници, а десните – лицемерни лъжци. Но понеже Позитания е в пламъци, и пак блести, и пак гори, толкова тоталитарна по дух и тотална като громкост предзиборна врява не беше вдигала. Желанието й е да мобилизира всички бедни, слаби, болни, възрастни, кекави, де що има хорица с един или два леви крака, да се съберат в един здрав железен юмрук и да строшат на Бойко ченето. Смешно, жалко, но може би работещо. Донякъде, защото е ясно, че лявото кроше ще понесе десен ъпъркът, и спортната злоба ще остане за следващите мазни борби. Капиталистите от БСП, дето уж не искат такъв капитализъм, насъскват едни българи срещу други българи само защото другите не вярват на Москва, нито на сълзите й. Днешните управници са на власт вече повече от година, но задържат цената на тока до изборите, вместо ваучери на бедните, раздоха им по една пръчка със захарен памук. И срещу тази предизборна инвестиция с държавни пари, искат от масовката безотказно доверие и битка до сетен дъх...
То и без друго сетният дъх не е толкова далече за червения електорат, но това не се отнася само до доживелите до пенсийка пенсионери, но и за повечето български мъже – те падат като круши всеки ден от скоротечни тумори, от мигновени инфаркт и от мозъчни инсулти... Падат, наред с безмозъчни лица и мъдри мислители, наред с бедните духом и богати на таланти личности... Тоест войната и без друго е тук, за какво му е на Станишев тази войственост, тази милитаризация в преиздобрините клипове? Сам ще си отговоря: защото той драпа за собственото си оцеляване на политик, затуй тези поредни избори са му на живот и смърт. За него ще бъде грандиозна пирова победа, ако не загуби отново от Борисов, а измъкне поне реми в бройката на евродепутатите... Ето как личната омраза, комлексарщина, хиперамбиция и бесовщина преминава в партийна повеля, която ден и нощ се лее от платените телевизионни и радио клипове, сякаш бавната камила и утре няма да е бавна, нито старата ще стане по-млада и ще рипне да скочи направо в напредналия напредък.
Говори се за социална политика, но никой не казва на бедняците и пенсионерите, как се раздават пари от държавата на калпак, след като толкова хора са без работа, и не плащат данъци, след като стотици хиляди роми и българи не произвеждат нищо, а само чакат на помощи и пенсии... Подобни дивотии не бях чувал, но ги чух от ляворезбован журналист, симпатичен инак младеж, разпенил се в платено интервю. Чух следното, че в Европа повечето страни били закъсали, защото ги управлявали десните, тоест капиталистите. И сега е било ред на социалистите, тоест на бедните, като Станишев и Станишева, като Дъбов и Дъбовица, като Узунов и Узуновица, Мерджанов и Мерджановица, и вся остальная дружина, да се покачат на върха и на ЕС, и да дават акъл на по-богатите от тях как се правят пари, деца и икономически просперитет. Този червен кандидат за европейската хранилка ме скъса от смях: „Край на десния капитализъм, ЕС има нужда от ляво управление, защото повечето социални държави вече издъхнаха и време е да им помогнем...“
С какво, с внос на назначени капиталисти, с внос на рускозависими политици, с хора на бедняшкия гласец, за да катурнем по ленински отново буржоазното зло и да го сменим с лявото добруване... Защо пък, питам аз, българският пенсионер трябва да гласува за българските тунеядци, които не произвеждат нищо друго, освен бойни призиви и закани срещу вражия стан... Защо тези от групата на най-изостаналите камили, ми се прави на камилар... Защо и кои социални държави в Европа са закъсали? Дай да ги видим една по една, като почнем от най-социалната социалистическа, ленинско-неосталинска Русия, там жизненият стандарт е висок, докато са високи цените на нефта. Икономика неть, но на гол гъз се веят пет пищова. Друга закъсала социална държава е Германия. Криза, майката си трака. Безработицата пада, производителността расте, мощен керван, силни водачи... И след нея Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия и Белгия, пукат от глад, мръсотия, корупция и от страх, че някой ще ги нападне, ще ги кара да станат педерасти, затова народите им строят атомни ракети и правят пищни военни паради.
Франсетата си избраха социалист за керванджия и жизненото ниво на Темза пада стремглаво към дъното, защото този смел словоблудстващ революционер заплаши богатите, че ще им тури 70 процента данък печалба и те си изнесоха капиталите извън Франция. Питам се, защо българинът да не живее сдържано, скучно, но в благоденствие като швейцарец, а все го дърпат да гласува като украинец, руснак, белорусин или чукча? Защо да не гласува като австриец? Ами като мислещ гражданин на Сан Марино, Лихтейнщйн или Монако, нали са и те, дори по-дребосъци като нас. Защото в България останаха само бавните камили, и си обичаме, вярваме и предпочитаме керванджии, които да ни баламосват с вечната и святата, но отдавна мъртва дружба с Русия.
Тя е жива и диша в нефторубли само между тарикатите от елитите на проруските националисти, проруските червени капиталисти, на антиевропейските еколози. Запомнете: племена от бавно развиващи се камили, кервани от умствено изостанали сънародници, нации, чиито мазни камилари се докарват на светци пред голтаците, ще изпуснат шанса си и никога няма да достигнат по-пъргавите камили, които отдавна са забравили, че последните ще станат първи. Ще станат, ама на кукуво лято! Макар че на 25 май е последния ден на тази ужасно просташка, политическа пролет...
