ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Исках да купя кайма за сарми. Беше много студено и затова влязох в първия магазин за месо на бул. „Мадрид”, който беше на пътя ми. Знам, че е безумно скъп, но махнах с ръка – веднъж в годината може! Витрините му – като на Запад. Лъскави стъкла, зад тях пресни мръвки, апетитно подредени. Сякаш приканват: ела и ме изяж!
Три продавачки се кискаха зад щанда, а в магазина освен мен друг нямаше. Помолих за парче свински гърди – 9,90 лв. килото, посочвайки едно от наредените зад витрината. Докато бърках за портмонето, случайно забелязах, че едната продавачка бръкна някъде отдолу и метна на кантара посивяла мръвка. „Чакайте - казах, - аз си избрах от месото зад витрината! „Не може! – изреваха в един глас и трите продавачки. - То е само за витрината!”. „Но аз съм клиент и искам точно него, то ми харесва!”. „Стига лигавщини, като не ви харесва, си ходете в друг магазин!” – продължиха нападките си жените и демонстративно върнаха тяхната мръвка в някакъв хладилник под тезгяха.
Такива магазини наистина са полезни. Те ни припомнят недалечното соцминало. Когато загребваха с ръце от щайгите ягодите и ябълките, половината от които изгнили, и ги пъхаха в кесиите. Ама че от тях тече воняща вода от разлагането, кой ти гледа. Само че всичко беше евтино, а не по 9,90 лв. килото.
Дария Христова, София
