ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Оригиналът на Самарското знаме ще бъде изложено в Националния военноисторически музей по повод 3 март. Ценната светиня на Българското освобождение ще може да се види само в този ден, съобщават от музея.
Традиционно на националния празник институцията обявява Ден на отворени врати за постоянната хронологична и външната експозиция, както и за временните си изложби. На 3 март безплатно ще може да се влезе и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей във Варна и Музея на авиацията в Пловдив.
Обикновено Националният военноисторически музей вади за специален показ Самарското знаме на юбилейни годишнини от Руско-турската война. През 2016 г. музеят чества своето вековно съществуване и през цялата година ще представя уникалните експонати, които пази за поколенията.
На 6 (18) май 1877 г. княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на 3-та дружина на Българското опълчение подполковник Павел Калитин, който го предава на първия му знаменосец – унтерофицера от 54-ти пехотен мински полк Антон Марчин. Тогава войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, казва: „Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие“.
Под диплите на Самарското знаме 3-та дружина се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. Чувството на дълг и отговорност на българските опълченци се превръща в мощна сила, която не допуска вражески ръце да се докоснат до светинята. Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история.
Пътят към Освобождението на България има своето заслужено място и в постоянната експозиция на НВИМ. В нея са представени над 150 експоната, свидетели на Руско-турската война и на героизма на българските опълченци, сред които лодката на ген. Драгомиров, отличия на спасителя на Самарското знаме Никола Корчев, масата, на която е подписано Одринското примирие, походното котле на Бранислав Велешки, на което е отбелязан бойният път на Българското опълчение, сухар от войната, оригинални картини на именити художници, пресъздаващи някои от най-славните сражения при Шипка, Шейново и Гривица и много други.
