ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преславското златно съкровище ще бъде представено в нова светлина в деня на българската археология 14 февруари, съобщи директорът на историко-археологическия музей във Велики Преслав д-р Александър Горчев.
Думите му могат да бъдат четени като метафора и в буквален смисъл, тъй като за празника на археолозите трябва да отвори реновираната зала "Съкровищница".
"В момента още работим и е в ремонт, залата ще стане изцяло царска, червена с насочена светлина към златното съкровище, което ще позволи на предметите от съкровището да изпъкнат и да бъдат представени по-добре", коментира Горчев пред "Монитор".
През този сезон посетителите на музея ще могат да се запознаят с хипотезата на проф. Станислав Станилов за т. н. Втора огърлица от Преславското съкровище.
"От последните изследвания смятаме, че има втора огърлица, част от цяла царска огърлица, мъжка и тази хипотеза е в излязлото от печат изследване на известния български археолог и учен проф. Станилов. Досега част от отделните елементи се смятаха за част от женски накити, но след пълния преглед и реставрацията на съкровището, която беше направена в Римско-германския музей в Майнц в Германия се оказа, че в частност и по аналогии от стари хроники и рисунки, че част от скъпоценните камъни са били използвани за царете, за царски огърлици", разказа директорът на музея в Преслав.
Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Научно-изследователския институт по археология в Майнц хвърлят нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите.
При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици.
Новите изследвания показват, че скъпоценните камъните, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица - флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия.
Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите. Гамата от благородни метали, според д-р Горчев показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.
