ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 4 май е поклонението пред солиста на Музикалния театър Богомил Спиров. Ще си вземем последно сбогом с нашия обичан колега в храма „Св. вмчк. Георги Победоносец“ в неделя, в 11:30 ч., съобщават от Музикалния театър.
Артистът си отиде трагично на 28 април, на 57 години, след като моторът, който той управлявал бе блъснат от камион на столичния булевард "Константин Величков".
Всички планирани в програмата спектакли на 2, 3 и 4 май падат, а премиерата на „Кралят на валса”, подготвена за 9 май, ще се състои на 16 май.
Богомил Спиров е роден на 5 юни 1968 година в София. Завършил е техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“. През 1994 г. завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София, специалност „Оперно пеене” при Никола Василев – баритон от Софийската опера.
От 1993 г. Богомил Спиров е актьор в Музикалния театър., където изпълнява централните роли в десетки оперети и мюзикъли, сред които „Пиратите от Пензанс” от Гилбърт и Съливан, „Българи от старо време” от Асен Карастоянов, „Царицата на Чардаша” от Имре Калман, „Орфей в ада” от Жак Офенбах, „Любов и смърт в Мулен Руж” – обработка Левон Манукян, „Исус Христос суперзвезда” от Андрю Лойд Уебър, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър, „Хубавата Елена” от Жак Офенбах, „Фраскита” от Франц Лехар, „Виенска кръв” от Йохан Щраус, „Чикаго” от Боб Фос и Фред Еб, „Веселата вдовица” от Франц Лехар, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Лелята на Чарли” от Оскар Фелцман, „Зоро” по музика на „Джипси Кингс”, „Цигански барон” от Йохан Щраус, „Мамзел Нитуш” от Ерве, „Виктория и нейния хусар” от Паул Абрахам, „Котки” от Андрю Лойд Уебър, „Баядерка” от Имре Калман, „Херцогинята от Чикаго” от Имре Калман, „Любовта на боговете” от Александър Йосифов, „Мис Сайгон” от Шонберг, „Граф фон Люксембург” от Франц Лехар, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Казанова” от Георги Костов, „Една нощ във Венеция” от Йохан Щраус, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър, „Принцесата на цирка” от Имре Калман.
