ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Точно в 5 часа и 14 минути огромното златно слънце се показа над праисторическия комплекс Стоунхендж. Осъществих една мечта. И отметнах №16 от моя списък с желания – изгрев над Стоунхендж.”
Това разказва журналистката от Би Би Си Хелън Фоукс за своето преживяване през юни тази година. Хелън е съставила списък от 50 желания, които трябва да осъществи колкото се може по-бързо, тъй като е неизлечимо болна от рак на яйчниците. Жената, наскоро навършила 41 години, знае, че животът си отива. Може да е мъртва след 6 месеца, а може да преживее и още 5 години.
За първи път Хелън чула тежката диагноза преди 11 години. След като се лекувала, тя била в ремисия до февруари 2012 година, когато болестта се върнала. Успяла да победи
рака за втори път.
В навечерието на Коледа миналата година обаче лекарите съобщили, че болестта се е върнала за трети път и вече няма никаква надежда. Консултантът я посъветвал да подреди нещата в живота си, докато още има време. Хелън обаче е решила да изцеди всяка капка радост и щастие от времето, което е останало да живее. “Животът ми ще е кратък, но ще е ярък и пълен с надежда като тази ярка зора над Стоунхендж”, разказва младата жена пред в. “Дейли мирър”.
Когато Хелън за първи път чула диагнозата си преди 11 години, тя не плакала. Сега, когато получила смъртна присъда от лекарите обаче, сълзите рукнали. Чувствала се съсипана, всичко било толкова несправедливо: “Първото ми лечение след откриването на болестта бе едно от най-радикалните – изваждане на матката и химиотерапия. Това означаваше, че няма да мога да имам деца, и аз го приех. Беше тежко, но в съзнанието си се чувствах така, сякаш съм сключила споразумение. Това беше цената, която трябваше да платя, за да остана жива. Мислех, че съм направила всичко, за да победя болестта”, разказва Хелън. През февруари м.г. се наложили още операции и химиотерапия, тъй като се появили нови тумори. Макар че останала без сили, Хелън смятала, че отново е победила болестта. След това дошла новината, че ракът се е завърнал, по-силен от всякога.
Въпреки болките и процедурите Хелън се върнала на работа като тв и радиокореспондент на Би Би Си. А през свободното си време се затваряла вкъщи. Макар че дотогава обичала да спортува и имала много контакти, Хелън се променила - станала отпусната, затворена в себе си и тиха. Един ден, докато чакала за поредния преглед в болницата, пред очите като на кинолента започнали да се сменят образи от бъдещето – от това, което никога нямало да се случи. А после си казала, че няма да се предава и ще вземе каквото може от живота, който остава. И както си седяла на пейката, извадила репортерския си бележник и написала напосоки 50-те неща, които се иска да преживее, преди да умре.
Мислите запрепускали една през друга – да купи първата си къща в провинцията, да си вземе куче, да лети в Космоса. Макар че няма приятел, Хелън не се е отказала от надеждата, че ще се омъжи. И това е едно от желанията в списъка. Сред другите са да отиде до Париж с влака на обяд, да лети на самолет тип “стелт”, да дефилира като манекенка, да си направи татуировка, да се гмурка с шнорхел край коралов риф и още много други.
Някои от желанията са доста амбициозни и изискват голямо разточителство, а други са съвсем прости и обикновени. Приятелите и роднините на Хелън са се заели да помагат да изпълни едно по едно желанията от списъка и засега заедно се справят много успешно. Едно от тях било репортерката да налива бира в чаша в някой пъб като истинска барманка. Един ден приятелка се обадила и казала, че има изненада за нея. На другия ден я закарала до кръчма в селце в Глостършир, където била уредила Хелън да е барманка за един ден.
