ПОКЪРТИТЕЛНО в ПИК! Осем години след трагедията във влака убиец София – Кардам - помощник-машинистът с разтърсваща изповед за преживения ужас!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нощта на 28 февруари 2008 година във влака от София до Кардам избухва пожар. 150 души са в капана на пламъците, девет загиват. Осем години след огнения ад помощник машинистът проговори пред ПИК, за да разкаже отново преживения ужас.
Тогава Георги Николов е само на 23 години. Днес машинистът, трето поколение, още помни бушуващата огнена стихия и ужасените погледи на бягащите хора. Георги се съгласи да преговори пред ПИК, за да разкаже не само за злополучната нощ, а и за по-големия ужас, който го сполетява след това.
Интервю на Цветомила Борисова
- Г-н Николов, какво се случи в нощта на 28 февруари 20008 година?
- Влакът пътуваше по своя маршрут, когато изведнъж се натиснаха аварийните спирачки. С колегата, който почина, бяхме в локомотива. В този момент разбрах, че нещо се случва. Слязох от локомотива и видях огъня, инстинктивно грабнах пожарогасителя. Тръгнах към огъня. Хората падаха, спирах и им помагах. С една ръка спасявах пострадалите, с другата гасях с пожарогасителя. Ако тогава знаех, че ще има толкова много жертви, дори нямаше да се занимавам с огъня, а директно щях да вляза в него, за да ги спася. Адът беше пълен.
- Някой от хората, който спасихте потърсиха ли Ви след това?
- Потърсиха ме само хора, които все още имат добри сърца. Имам малко дете, а с жена ми имаме голям ипотечен заем. Благодарение на тях се справяме, защото никой не ми дава шанс да работя.
- Какво се случи с Вас непосредствено след инцидента?
- Три години след това не излизах от дома ми в Горна Оряховица. След инцидента бях повален от психическо разстройство и нервен срив, които разбиха живота ми. Болки ме сковаха в гръбнака – проблемът е, че единственото спасение от тях за лекарства, които са безбожно скъпи. Получавам единствено пенсията за болест, която е едва 140 лева – за нищо не стига. Преди получавах лекарствата чрез Здравна каса, но за целта трябва да отида до София. Миналия месец нямах финансовата възможност и затова сега и това не взимам. Проблемът е, че малко след инцидента напуснах БДЖ и от тогава съм без работа.
- Защо прекратихте работата си в БДЖ?
- След като се възстанових до някаква степен се върнах на работа, но вече не смеех да работя с ток над хиляда волта – да рискувам не само моя живот, но и този на пътниците. Помолих да бъда преназначен, но тактично ми казаха, че няма такава опция и по-добре да си подам молбата за напускане. Така и направих. От тогава съм без работа – никой не иска да наеме човек с инвалидност, а имам малко дете, семейство и ипотека. Как да живея? Не искам милостиня, а просто възможност сам да заслужа парите си. От както съм безработен съм кандидатствал на 36 работни места – отвсякъде получавам отказа. Да, вярно, боли ме, не си кривя душата. Но съм готов да работя каквото мога, колкото мога и както мога. Иначе каква е опцията пред мен?
- Освен с работа, как могат хората да ви помогнат?
- Искам работа, за да дам всичко на жена ми и детето ми. Ако някой може да ми помогне може да потърси страницата ми във Фейсбук, на електронната ми поща [email protected] или по телефона - 0888048416.
