ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В политиката няма нищо подарено. Затова автоматично се поставя въпросът какво е обещал гръцкият министър-председател на Кремъл, за да се сдобие с руските отстъпки. Лявото правителство в Атина поиска по-евтин природен газ от Русия, както и освобождаване на гръцките селскостопански стоки от санкциите, които Москва наложи на ЕС във връзка с украинската криза.
Така изглежда европейската солидарност от гръцката гледна точка: Русия може да нападне съседна страна, но последствията от общата икономическа война трябва да бъдат понесени от други. Останалите южноевропейски държави, които също биха искали да продават плодовете си в Русия, няма да пренебрегнат гръцкия егоизъм. И все пак изглежда, че на Ципрас му липсва усещането каква символика излъчва неговото поклонение в Москва. В съвместно изявление с руския президент Владимир Путин, той заяви многословно, колко много страдания са сполетели двете държави по време на Втората световна война. На преден план обаче явно не са спомените. По-скоро става въпрос за явния опит да се припомни военната вина на Германия.
Трябва ли човек да заявява това в Кремъл, където масовият убиец Сталин е направил своят решителен принос за разгръщането на тази война? Начинът, по който постъпи Ципрас, щеше да е по-достоверен, ако той имаше смелостта при срещата си с Путин да обсъди настоящата война в Европа. Но за украинския конфликт не му попаднаха необходимите думи. Той порица западните санкции, наричайки ги грешки и обеща за Гърция една нова роля като мост между ЕС и Русия. Някога Ленин измисли термин за фигури като Ципрас – полезни идиоти. В интерес на Кремъл е ЕС да е раздвоен по въпроса за Украйна.
През лятото трябва да бъдат удължени европейските санкции и Москва се надява на вътрешноевропейско несъгласие. Ципрас не може сам да върви напреко, но полезни инструменти на разположение биха били и разбиращият се с Путин унгарски премиер Виктор Орбан или френската популистка Льо Пен. Ципрас може би си мисли, че със своята приятелска спрямо Москва политика може да изплаши европейските си спонсори и може да премине към едно по-гъвкаво боравене с дълговата криза. Но колкото по-бързо му се разясни, че е на грешния път, толкова по-добре.
