ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Снимките говорят повече от всякакви политически декларации. На едната – Христо Гуцалски, самоковският бизнесмен с бръсната глава и костюм, стои рамо до рамо с бившия президент Румен Радев. Усмивки, слънце, камери. Това е днес. А вчера - на другата снимка същият Гуцалски, този път в черна тениска с надпис BOSS, е прегърнал здраво депутата от ГЕРБ Младен Маринов по време на предизборна кампания. До тях – още един костюмар. Всъщност, това е още един депутат от ГЕРБ - Валентин Милушев.
Иначе - усмивки, балони, вино. Един и същ човек. Различни партии. Една и съща цел - да бъде близо до властта.
Христо Гуцалски не е просто "местен бизнесмен". Той е политически номад от класа. Преди да се появи до Радев, гравитираше около "Атака" на Волен Сидеров. После стана кандидат-депутат от "Воля" на Христо Марешки. След това - снимки с ГЕРБ и депутатите Младен Маринов и Валентин Милушев. Сега – строител на структурата на Радев в Самоков. Партийните му миграции са толкова чести, че изглеждат като добре отработен бизнес план: инвестирай в близост до силния, вземи дивиденти, смени посоката, когато вятърът се обърне.
Но номадът носи и багаж. През 2024 г. Гуцалски се озова в центъра на скандал с домашно насилие. Приятелката му го обвини в побой. Брат ѝ го преби. Снимки от инцидента обиколиха медиите. Вместо да се скрие, Гуцалски продължи да се появява на публични събития - все така уверено, все така BOSS. Сега същият този човек е ключов фактор в изграждането на новата партийна структура около Румен Радев в Самоков.
Въпросът е прост и неудоб: каква партия гради Радев, ако основните ѝ "строители" в провинцията са фигури като Гуцалски? Човек, който е минал през всички цветове на политическия спектър – от ултранационалисти до ГЕРБ, от Марешки до Радев – и всеки път е намирал начин да остане на масата. Не е ли точно това олицетворение на "старата политика", срещу която Радев толкова гръмко се обявява?
В Самоков, където местните знаят кой с кого е пил кафе и кой на кого дължи услуга, появата на Гуцалски до Радев не минава незабелязано. Тя по-скоро кара хората да се питат: ако новото политическо лице на България се гради от такива номади, колко "ново" е всъщност то?
Румен Радев иска да се позиционира като алтернатива. Но алтернативата, която се крепи на хора с партийни досиета и снимки като тези на Христо Гуцалски, изглежда подозрително позната. Същите лица, същите хватки, само че с нова табелка. Политическият номад не се променя. Променя се само посоката на вятъра.
