Политологът Димитър Ганев: Радев играеше на полусъединител със скептиците към COVID, а накрая въведе локдаун със зеления сертификат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има малко по-голяма надежда да се формира нов кабинет заради Петков и Василев. Активността вероятно ще е около 50%. Традиционно всеки нов политически субект успява да мобилизира негласуващи от предишни избори, мотивирайки ги да гласуват на тези, казва пред "Монитор" политологът Димитър Ганев.
Темата с разпространението на COVID-19 измести и двете кампании за НС и за президент. В този смисъл е трудно да преценим коя от двете е по-малко изместена. Иначе ние, българите, мислим политиката най-вече през личности. Избираме много повече Сакскобургготски, Борисов, Трифонов, а не НДСВ, ГЕРБ, ИТН. В този смисъл е нормално персоналният сблъсък – президентските избори, да е по-интересен. А и все пак парламентарни избори вече имахме 2 пъти тази година и малко започна да омръзва, посочи той на въпрос дали едните избори изместват другите.
На въпрос за избирателната активност, Ганев смята, че има два фактора, които ще способстват за по-висока избирателна активност на 14 ноември в сравнение с изборите през юли.
Разбира се, на първо място това е съчетанието на два избора в една дата. Така например избирателят може да няма фаворит сред партиите, но да харесва конкретно някой кандидат за президент, който да го мотивира да отиде до секцията. А един път стигнал до секцията, по-вероятно е да гласуваш и на двата избора, а не само на единия. Вторият фактор е наличието на нова политическа формация, която не съществуваше през юли – „Продължаваме промяната“. Традиционно всеки нов политически субект успява да мобилизира негласуващи от предишни избори, мотивирайки ги да гласуват на тези, казва политологът.
По принцип е трудно да се спечелят президентските избори на първи тур, защото за да се случи това, трябва да се изпълнят две условия – да има активност над 50% и от всички подадени гласове един кандидат да има над 50%. За последните 30 години все още нямаме такъв случай, защото или едното, или другото условие не е било изпълнявано. По-вероятно изглежда и днес да е така, като няма да се учудя и двете условия да не се изпълнят. Активността вероятно ще е около 50%, но Радев, изглежда, няма да успее да мобилизира повече от половината от гласовете в своя полза, посочва той на въпрос дали ще има втори тур на вота за президент.
„Тренд“ е от този уикенд на терен и ще имаме данни в седмицата преди изборите. Но въпреки това щета за Радев няма как да няма. В продължение на повече от година президентът се заиграваше със скептицизма на тема ковид, не се ваксинира публично и дори не го казваше месеци преди да го попитат пряко. Радев назначи ковид скептик за здравен министър, разпусна националния оперативен щаб и прочее. Или по друг начин казано, президентът играеше на полусъединител с тези, които наричаме скептици към ковид мерките, ваксините и прочее. Тези хора припознаваха Радев като свой представител, а накрая се оказа, че той въведе фактически задължителна ваксинация, като задължи допуска до обществени места да става само със зелен сертификат и практически вкара локдаун за близо 80%, защото ваксинираните са само 22%. Колко ще е щетата за Радев от това решение, ще видим на изборите, посочва Ганев.
Запитан дали решението на КС за Кирил Петков ще се отрази на резултата от вота, политологът заявява, че част от този казус с двойното гражданство на Петков вече е консумиран. Това е вече 3 месеца тема в дневния ред и който се е разочаровал от действията на Петков, така или иначе вероятно няма да гласува за него. Би могло да има и определена щета и от конкретното решение на Конституционния съд, но не мисля, че това ще внесе кой знае колко голяма динамика в обществената подкрепа към „Продължаваме промяната“, посочва Ганев.
Новата формация се припознава най-вече от привърженици на т.нар. протестни партии. Грубо изглежда така - около една трета от симпатизантите на „Продължаваме промяната“ са разочаровани привърженици на „Има такъв народ“, друга една трета са избрали през юли „Демократична България“, формацията около Манолова и няколко други партии, а последната една трета са хора, които не са гласували през юли, според политолога.
А на въпрос на какво се дължи възраждането в подкрепата на ГЕРБ, тъй като е доста пред втория и третия, той посочва, че тук става дума не толкова за възраждане в подкрепата към ГЕРБ, а по-скоро за надробяване на лагера на протестните партии. Партията на Борисов, общо взето, ще си постигне сходен резултат с този от юли, като е възможно леко да порасне. Но голямата дистанция с втория идва най-вече от срива на „Има такъв народ“. На негово място обаче не се появява голям конкурент на ГЕРБ, а по-скоро няколко по-малки от него – БСП, „Продължваме промяната“ и ИТН, но и трите с около 15% от гласуващите, по думите на Ганев.
Все пак може би има малко по-голяма надежда да се формира нов кабинет, най-вече заради появата на нов играч в лицето на Петков и Василев. Спомнете си как на изборите и през април, и през юли се говореше само за „изчегъртване“ и се поставяха тежки червени линии. Днес от „Продължаваме промяната“ говорят доста по-консенсусно, без да поставят непреодолими препятствия пред евентуална управленска конфигурация, смята политологът.
