Политологът доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Радев - "петото колело" в четворната коалиция
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-важният въпрос в началото на втория мандат на Румен Радев е кога и дали изобщо ще се опита да се завърне към конституционните правомощия и задължения на президент на Републиката? Първите сигнали след преизбирането му не са окуражаващи.
На първо място, става въпрос за взаимодействието с Народното събрание. След парламентарните избори на 14 ноември първата възможна дата за свикване на парламента бе 18 ноември. Радев не пожела да внесе „шум“ в предизборната си кампания и отложи този въпрос за след втория тур на президентските избори. След това пък ПП лансираха намерението си за начало на преговори, преди още бъдещите депутати да са станали такива в действителност. Последва ново отлагане и насрочване на първото заседание на 47-ото Народно събрание едва на 3 декември. Ако оставим настрана техническия въпрос за това защо това съобщение бе разпространено в неделя и на кого беше нужно издаването на извънреден брой на „Държавен вестник“ с указа на президента, остава същественият въпрос защо свикването на парламента бе отложено поне с две седмици?
От встъпването си в длъжност през януари 2017 г. Радев винаги е имал резервирано отношение към парламента. Репликата му „Остават ви две седмици!“ към депутатите от 43-тото Народно събрание, които си позволиха да реагират на това, че той не може да се ориентира в написания му текст, беше само началото на тези сложни отношения. „Диалогът“ с 44-тото Народно събрание се свеждаше до връщане за повторно разглеждане на десетки закони. Във фазата на открито противопоставяне срещу законодателната и изпълнителната власт Радев многократно изразяваше негативното си отношение към парламента и се възползва само два пъти от правото си да се обърне към народните представители. Същото се случи и при откриването на 45-ото Народно събрание – той произнесе поредното церемониално и назидателно слово, засилвайки откритото противопоставяне, без да положи каквито и да е усилия за възстановяване на тежко нарушения институционален диалог.
След като разбра, че ИТН няма намерение да следва неговите планове, Радев дори не поздрави народните представители при откриването на 46-ото Народно събрание. Формалните консултации не доведоха до резултат, а депутатите се впуснаха в безкрайни изслушвания на служебните министри, вместо да изберат постоянните парламентарни комисии и да започнат действителна работа. Резултатът беше очакван – времето стигна само за актуализацията на бюджета и преместването на Бюрото за защита на свидетелите, но не и за пълноценна законодателна работа.
От бъдещото управляващо мнозинство някак между другото заявиха, че държавният бюджет ще бъде приет до края на януари 2022 г. в нарушение на всякакви законови срокове и правила и без това да е очевидно необходимо. Развитието на политическата криза наложи второ служебно правителство, назначено от Радев да продължи да управлява страната, но то не внесе проект за бюджет в законоустановения срок – до края на октомври. Забавянето с повече от две седмици при конституирането на Народното събрание прави практически невъзможно приемането на бюджета преди края на годината, но това не притеснява никого.
Каква е разликата между актуализацията на бюджета за 2021 г., направена по предложение на първото служебно правителство, и сега? Защо тогава трябваше народните представители да „припознават“ и да внасят от свое име предложенията на служебните министри, а сега това да е неприемливо?
Причината е във втората група от проблеми, която ще бележи началото на новия мандат на Румен Радев – начинът, по който ще бъдат установени и поддържани отношенията между държавния глава и правителството. Очевидно преизбраният за президент се опасява от това, че в пленарна зала формално постигнатото съгласие от четирите формации, на които се разчита за съставяне на управляващо мнозинство, може да се разпадне твърде бързо. Затова Радев предпочита да бъде сигурен, че ще има съгласие около „правилен“ състав на правителството, преди да бъде открито 47-ото Народно събрание.
Въпреки всички декларации никой няма съмнения, че преговарящите страни се интересуват от персоналния състав на следващия кабинет, както и от ръководството на парламента. Преди да е постигнато споразумение около това, и следващият парламент ще бъде застрашен от нова вълна „изслушвания“ и загуба на пленарно време. Най-важният въпрос за Радев е да запази контрола си върху бъдещото мнозинство и правителството, а това може да се случи само ако забави работата на парламента.
Дискретният подход към постигането на тази цел би бил в налагането на теми на дневния ред на управляващото мнозинство. Но Радев очевидно не предпочита подобно решение. Той ще се стреми към инсталиране на министри от собственото си служебно правителство като своеобразни „котви“, които да не позволят мнозинството да се отклони от „правилния курс“ на неговите виждания за „възстановяването на държавността“. От ПП вече дадоха да се разбере, че ако не намерят подходящи кандидати, ще се доверят на „доказани професионалисти“ от служебното правителство. При подобно развитие на ситуацията ще имаме не само сложна четворна коалиция на пропорционален признак, но и „пето колело“ в лицето на президентската администрация.
Вероятността от подобно развитие остава висока дори само поради факта, че водените предварителни разговори се отклониха както от естествената рамка на бюджета, така и от оценката на актуалното състояние на страната, което би означавало оценка за дейността на служебното правителство.
Ако БСП се опитва да увеличи значението си като управляващ съдружник и е готова на всякакъв вид компромиси за това, то нищо не показва, че ИТН са склонни да реализират управленската програма на Радев. Същото се отнася в някаква степен и до ДБ, още повече че напрежението в Обединението ще продължи да нараства преди всичко по отношение на цената на компромиса, който предстои да бъде договорен. Ако тези напрежения не бъдат туширани, работата на парламента отново ще бъде компрометирана, докато не бъде постигнато минимално необходимото съгласие за управление.
Началото на втория мандат на Радев не води към възстановяване на конституционните рамки на взаимодействие между изпълнителната и законодателната власт. Водещата роля на президента в тези отношения ще бъде насочена по-скоро към установяване на контрол върху съдебната власт, а не към укрепване на принципа на разделение на властите. Не можем да очакваме Радев да се завърне към задълженията си поне и докато не е сигурен накъде точно ще „продължи промяната“.
