Политологът доц. Румяна Коларова пред ПИК: Румен Радев сбърка пътя и губи - опитва да се дистанцира от Корнелия Нинова, защото в БСП вече е трагично
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разхлабването на мерките за борба с коронавируса след 2-месечната карантина и трескавата подготовка за възстановяването на нормалния живот, както и поредицата от социологически изследвания, които показват небивало доверие в правителството, промениха политическата обстановка. Рязък спад има на одобрението на опозицията в лицето на БСП и Корнелия Нинова и отдръпване на подкрепата за президента Румен Радев. Това дава поводи за равносметка на спечеленото и изгубеното от властите и политиците в битката с COVID-19.
Моментната снимка и реакциите на обществото на всичко, предприето от различните власти и политически сили, е много важна за оценката на поведението им в кризата и за бъдещето на доверието на обществото в предстоящата изборна година, когато българите ще гласуват за парламент и президент.
ПИК се обърна за коментар към политолога и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Румяна Коларова.
Ето какво гласи нейният анализ:
- Г-жо Коларова, отново затънахме в колебания дали мерките за борбата с коронавируса трябва да се охлабват или не. В чисто обществен план какъв според вас е най-правилният подход?
- Аз не мога да имам някаква професионална експертиза за това какво трябва да се прави, но наблюдавам и сравнявам това, което правят другите европейски държави. Също така, като човек, затворен вкъщи, чета максимално информация, която почерпвам от надеждни източници.
Това, което навсякъде се описва и се предупреждава, е, че след пик следва период, който някои наричат плато, но всъщност това е един период, в който правителството трябва доста гъвкаво да се адаптира към ситуацията и да балансира между грижата за икономиката и грижата за здравето.
Когато казвам грижа за здравето, оказва се, че основната група, която е жертва на този вирус, са всъщност медиците.
И когато мислим за медиците, за лекарите и санитарите, не трябва да мислим само като за хора, които са равни с нас, а в края на краищата би трябвало да се грижим за тях, както те се грижат за нас, но трябва да мислим дори и най-прагматично. Защото в един момент може да се окаже, че макар броят на заразените рязко да е намалял, тъй като имаме още по-рязко намаляване на броят на медиците, които трябва да полагат грижи, в това отношение за мен е изключително важно да се намери точният баланс.
- Как трябва да стане това, между какво и какво да избират властите?
- Пределно ясно е, че това става с проба и грешка. И в този случай първият основен въпрос е кой ще прави грешките. Защото е ясно, че правителството така или иначе е отговорно за всички действия, които предприема в този период. И не само – по принцип правителството е отговорно за всички управленски решения.
Виждате, че в повечето европейски демокрации се търси институция, която да бъде независима от правителството и тя да поеме част от отговорността, да сподели отговорността с правителството.
Имаме казуси като Англия, където първоначално се тръгна на чисто политически решения, което се оказа катастрофално, защото един политик може да реши, че икономиката е по-важна, че здравната система е достатъчно добра, за да премине през тази първична буря на заразата и епидемията. Но всъщност се оказа, че не е така.
Оказа се, че това е заболяване, което има своите особености. И всички, които го сравняваха с грип, в момента трябва просто да се извинят – да се извинят на хората, да се извинят на правителството, да се извинят на медиите, които са подвели, защото аз мисля, че имаше и много подведени медии. Вече е ясно, че това не е обикновен грип.
Друг е въпросът колко силна и колко смъртоносна е заразата. Но в никакъв случай нито динамиката на епидемиологичните процеси, нито начинът, по който протича болестта, дава основания да бъде наричана от някои грип. От тази гледна точка моделът в България вече е избран.
- Националният оперативен щаб за борба с коронавируса не изпълнява ли тази функция на независим орган за борба със заразата?
- Не съвсем. Когато говоря за институция, която е авторитетна, имам предвид такава, какъвто е институтът „Робърт Кох“ или института „Пастьор“, каквито са институтите в Холандия и Германия. Те имат невероятно големи традиции - какъвто е и институтът „Джонс Хопкинс“ в САЩ. Те са авторитет сами по себе си и има зад гърба си не само история, но и достатъчно на брой активен персонал.
Аз ще дам пример с доц. Мангъров, който, разбира се е на топа на устата на всички, които коментират. Но аз няма да коментирам неговите „сухи съчки“. Ще коментирам начина, по който е организирана неговата болница. Защото обяснете ми каква е тая инфекциозна болница, в която няма нито едно интензивно отделение? И каква отговорност поема такава инфекциозна болница в ситуация като настоящата, за да може един човек, който е свързан с нея, да си позволява авторитетно да говори?
Докато ВМА, инфекциозната клиника във ВМА е организирана и оборудвана по всички натовски стандарти, защото там вече става дума за национална сигурност. И протоколите, които те използват, са именно такива протоколи. Не искам да говоря за интензивните легла, а ще каза за това, че този вирус дава много усложнения. Една многопрофилна болница гарантира и максимално ангажиращо лечение и специалисти от във всички области.
Така че всички, които си мислят, че това е просто някаква зараза като морбили, варицела или каквото и да е от тези шарки, които всички сме изкарали като деца, просто първоначално са се излъгали. Не казвам, че те не са компетентни. Просто всяко явление си има своите особености. Очевидно тук става дума за по-особен вид зараза, за по-особен вид патоген.
- В тази ситуация всички изследвания показват, че хората са вторачени във властите – и здравните, и политическите, но едната от тези власти като че ли все върви на терсене. Президентът използва всевъзможни поводи, дори и завчерашния Гергьовден, да хвърля стрели по правителството и да показва дистанциране от решаването на проблемите. Уместно ли е такова поведение в кризата?
- Истината, че тази престрелка между президента и премиера – защото в момента е ясно, че президентът иска да се конфронтира лично с премиера, а в началото не беше толкова фокусирана неговата критика – вече омръзна на всички. И мисля, че тя носи негативи и на двете страни. Но, разбира се, по-големите негативи отиват за бездейната страна, за тази институция, която, освен да говори, не може по дефиниция да прави нищо.
Знаем какви са социологическите резултати, особено за политическия противник на управляващите БСП, които пропуснаха шанса си да имат конструктивна позиция – да застанат зад мерките, както първоначално гласуваха за извънредното положение и да имат конструктивна позиция. А те отново преминаха към пълно и тотално отричане на всичко, което се предлага от правителството. Това е губещо, защото виждаме, че когато става дума дори за частично провалили се управленци като Борис Джонсън и целия екип от специалисти в Обединеното кралство, дори когато става дума за изгубен контрол върху заразата, както беше в Турция, въпреки това авторитетът и доверието в правителството се покачва.
Това, което казвам, е банално, но искам да подчертая, че в такава ситуация опозицията има много лесно решение. Но опозицията и президентът пропуснаха да направят това, което правителството направи. Правителството погледна какво правят в другите европейски държави и се ориентира по това.
Когато кажем, че правим като другите и се справяме като тях, дори по-добре от тях в някои отношения, управляващите моментално печелят. Защото в този момент рефренът на всички - и на критиките, дори и на симпатизантите на правителството, е „ние сме последни в Европа по зараза“. Затова начинът, по който правителството се справя, му дава допълнителен бонус. Такъв ефект можеше да се установи в Гърция. Но в Гърция всички медии признаха това и това повиши доверието и в правителството, и в мерките, които правителството предприема. Излязоха много материали, които показват, че Гърция може да има много проблеми, например с дълга, но всички признават, че тя се справя блестящо.
Макар че българските медии не казват това, защото има една такава позиция: не дай си боже някоя медия да похвали управляващите, които и да са те – лоша работа. Но дори когато медиите не хвалят, това пак генерира доверието на хората. И всъщност хората губят доверието в медиите, защото трябва да има обективност. Да, трябва да се фокусираме върху проблемите, но това трябва да бъде на фона на някакъв вид обективна оценка.
- Точно това си казваме и ние – че колкото повече слагаме маските, толкова повече те падат. Какво политическо лице на различните фронтове разкриха тези маски?
- Истината е, че все още не можем категорично да кажем, че правителството постига успех. Твърде рано е за това. Можем да кажем, че правителството се справя добре. Но справянето със ситуацията не е успех.
Второ, част от опозицията конструктивно зае позиции и според мен това печели.
Също така е ясно, че голата критика, около която бе организирана цялата политическа кампания и цялата активност на БСП, абсолютно лъсна. И се вижда какво се случва. Аз имам чувството, че скоро доверието в БСП ще стане едноцифрена величина, ще падне и под 10%. Това е катастрофа. И тази катастрофа не е естествена, това не е резултат от някакъв вид равностойна политическа комуникация. Това е резултат от поредица от грешки, задълбочаващи се грешки, следвайки принципа, че виждаш, че правиш грешки и продължаваш да правиш същите грешки и дори по-големи.
Това е много интересна стратегия. БСП всъщност заложи на очакването, че в един момент правителството ще се провали. Първоначално те имаха два избора – да кажат на правителството: ще се справим заедно и да застанат до управляващите. И обратното – да кажат: правителството не се справя, ние предлагаме по-ефективен модел.
Те казаха, че правителството не се справя, но не казаха, че предлагат по-ефективен модел, защото истината е, че не могат да предложат по-ефективни мерки. Няма какво друго да се предложи. Особеното на тази ситуация е, че няма ясна политическа алтернатива.
Те казаха: правителството не се справя, ние ще се провалим, ще дойде катастрофа, очаквайте огромна катастрофа, правителството не се справя, катастрофата идва. В течение на два месеца хората стоят вкъщи, разбира се, че генерират страх и негативни емоции, но опозицията умножава това по две. Непрекъснато повтаря: о, ще видите какво ще дойде, ще стане още по-страшно, защото те не се справят, ще дойде страхотна катастрофа.
Част от опозицията в лицето на президента пък се подлъга по всевъзможни конспиративни теории, че всъщност няма никакъв грип, а това е измислено, за да оправдае очакваната икономическа рецесия.
Това е вариант, който съществува, но истината е, че ситуацията в България не е такава. Ще видим какво ще стане в крайна сметка, със сигурност ще има рецесия, след това ще има ръст, ще видим как правителството ще балансира през следващата година, ще видим какъв ще е спадът на БВП..
Но цялата тази теория, че икономиката е вървяла на загуба и затова се е появил вирусът, която има някаква степен на достоверност за САЩ и за някои от европейските държави, където се чувстваше началото на рецесията, за България просто не е валидна. И от тази гледна точка президентът и опозицията сбъркаха, просто застанаха на лошото място.
- Тук ситуацията политически е още по-особена. На Корнелия Нинова буквално след дни й предстоят вътрешнопартийни избори за лидер. БСП е разцепена в мнението за това как се справя правителството и това е повод за скандали между социалистите. Румен Радев също е на прага на избори догодина за втори мандат. Как ще се отрази сегашното им поведение в кризата върху крайния резултат от тези избори?
- Президентът не е на прага на избори. Има много време до президентските избори и до тогава ще изтече много вода. Явно е, че в момента тече черната вода за президента, но дали ще се смени и дали ще дойде някакъв по-хубав цвят за него, не зная. Истината е, че в момента той е в губеща позиция. Истината е, че той, както се казва, не се дърпа.
Президентската институция има едно хубаво качество – че президентът не е длъжен да е активен. Предимството на тази институция е, че в действията на президента няма нищо неотложно. Тъй като неговото действие са основно приказки, президентът действа когато реши и както реши в оперативните действия. И според мен печелившо би било този президент да се дръпне малко, да остане извън светлините на прожектора, за да си даде време да преосмисли това, което става. За мен това е по-добрият му ход – да остане извън ситуацията, за да успее да преосмисли това, пък и да даде на хората една пауза, за да може евентуално да смени своята позиция.
Само че той продължава. Според мен тук грешката му е много голяма, защото той продължава в една и съща линия. Много голяма грешка е той да говори за глад в България. Защото в световен план СЗО каза, че този вирус ще донесе глад. Само че тя имаше предвид това, че в резултат на тази пандемия богатите държави ще ограничат помощта си за бедните и това ще предизвика глад в онези държави, които получават хуманитарна помощ.
Но България не е сред тези държави. Така че това беше нелепо. В продължение на две-три седмици президентът говореше, че тук гладът ще бъде по-силен от страха, което беше абсолютно нелепо. В края на краищата той се усети, че цялата позиция, свързана с глада, за който предупреди СЗО, не се отнася до България, защото ние сме в ЕС, не сме сред третите страни, а сме в първия свят.
И резултатите от мерките, които бяха взети показват именно това и аз съм напълно убедена, че е така – че в много голяма част от българските болници се спазват европейски протоколи за лечение. За мен проблемите във Видин например не са проблеми на трафика ТИР-ове оттам, а са проблеми на начина, по който е организирана работата във видинската болница.
Не зная дали всеки си дава сметка какво означава да работиш в скафандър. Най-малкото неудобство е, че не можеш да отидеш до тоалетната. В Китай в разгара на епидемията медиците са били не само с памперси, а жените са вземали хапчета, за да им спре цикъла. До такава степен е ясно, че всяко махане на дрехата генерира риск от зараза.
- Казахте, че за президента има да изтича вода, но за Корнелия Нинова няма абсолютно никакво време до изборите на лидер в БСП. Какво е нейното бъдеще?
- Нали знаете – има една народна приказка за Зайо Байо, който си има една хитрина, но тя му е добра. Корнелия Нинова си следва нейната хитринка – да насъсква, да говори срещу управляващите, да създава усещане за обсада. Цялата й реторика е, че всъщност БСП е в някаква вражеска среда, което да консолидира. Но твърдото ядро на БСП е прекалено малко. Според мен нейната стратегия е колкото се може по-малко хора да гласуват на тези техни избори.
- А има ли симбиоза между президента и Корнелия Нинова, защото те демонстрират много общи тези, както ние ги наричаме „опорни точки“?
- Мисля, че в момента президентът се опитва да се дистанцира от Корнелия Нинова, защото там нещата вече наистина са трагични. Но трябва да намери някакъв трети път. В тази ситуация обаче не е успял да намери този трети път между БСП и своята позиция.
- Намери. Във вихъра на пандемията отиде да лобира за частна оръжейна фирма в Трявна.
- Разбирам иронията и сарказма. Но той не е намерил този трети път, защото това трябва да е нещо трето и различно, а не – и така, и така. Не може да застане в комбинация от двете. Засега не е успял да го намери.
- Казахте, че правителството се справя добре. Но кой е препъни-камъкът пред него, който може да обърне каруцата на това справяне?
- Има много рискове, има много завои. Това не е магистрала. В момента политиката наистина е доста рискована. Виждаме, че в момента нагоре върви не само бройката на заразените, но и на загиналите. Виждаме, че избухват огнища, които трудно можеш да контролираш, защото едно е в болница, в някакъв семеен кръг, друго е в институция като дом за възрастни хора. Досега стандартите бяха пациентите да стоят 2-3 дни в болница. Те го взели, защото има стомашно разстройство, излекували го и го пуснали. Но се оказва, че той има коронавирус.
Това не само може да не се констатира за 3-4 дни, защото лекарят не е достатъчно опитен или защото няма ресурси – защото всичко това са пари, но това води и до взрив – всички лекари болни, всички пациенти болни и когато той се върне вкъщи – и всички близки болни. Така че в момента сме на етап, в който трябва да се предприемат ефективни мерки.
Има много трудности, свързани и с икономиката. Бяха направени много верни ходове при това част от тях не бяха уникални, български, а просто следваме това, което се прави навсякъде. Но няма нищо по-хубаво от това. Аз 30 години чакам и се боря България да стане като останалите европейски държави. И сега, когато станахме като останалите европейски държави виждам, че има хора, които са много недоволни – защо България правела същото, което прави Германия. Как защо? Защото това правят нормалните държави
Преди – защо не правим същото, сега – защо правим същото. Това е като във вица за Зайо: Зайо, защо си с шапка, Зайо защо си без шапка.
Така че предстоят много критични моменти. Това е все едно да вървиш по път – колко е скоростта, колко бързо се движиш. Защото пък, ако забавим скоростта на икономиката и на социалния живот, травмите ще бъдат много големи, цената ще бъде много голяма. Но пък, ако прекалено засилим, можем да катастрофираме.
Ситуацията не е толкова тежка, но е изключително напрегнато и понякога наистина става дума за 24 часа напрежение и решение.
- Накрая да се възползвам от това, че вие освен че сте преподавател в най-стария и най-авторитетен университет в България – СУ „Св. Климент Охридски“, сте и бивш служебен образователен министър. Вече знаем как учениците ще приключат учебната година. Как ще стане това при студентите?
- Мисля, че ще приключим учебната година дистанционно. В момента всеки един факултет, всяка една катедра, всяка една специалност обсъжда и преценява дали може всички изпити да бъдат дистанционни. Например държавните изпити едва ли ще бъдат дистанционни, те ще бъдат присъстване. Ще се адаптираме по някакъв начин.
Но аз смятам, че коронавирусът даде един шанс на българското образование, както на училищното, така и на университетското, респективно да въведе дистанционното обучение, активно да въведе онлайн ресурсите, ефективно да въведе всякакъв вид контрол, който да се извършва онлайн. И също така да смени модела, по който се преподава, да сложи акцент върху компетенциите, което е еталонът за добро образование в Европа.
В момента студентите са вкъщи пред компютъра и аз по-лесно им поставям задача, която да изпълнят. Когато са в аудиторията, използвам нещо, което моите колеги използваха преди 15 години – карам ги да работят с телефоните си. Но работата с телефон е една, но друго е вкъщи пред компютъра, защото, когато си на бюрото и имаш задача, не само гледаш и оценяваш, но и пишеш, за да изпълниш задачата.
От тази гледна точка казвам, че това е шанс, но дали ние ще го оползотворим и използваме е друг въпрос. Важното е дали ще направим нещо, което е устойчиво и дали, когато пандемията отмине, ще забравим какво сме направили и ще се върнем обратно към старото и рутинното.
