Политологът доц. Стойчо Стойчев в ПИК: Поведението на Румен Радев в Естония си беше нападение на световните лидери. ГЕРБ ще победят на парламентарните избори
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вихрещата се световна пандемия от коронавирус, заради която обитателят на президентството Румен Радев бе изгонен от Естония заедно с цялата българска делегация, тълпата напускащи парламентарната група на БСП социалисти, политическият кипеж и амбиции на извънпарламентарните сили, които организираха уличните метежи и опитите за преврат през последните месеци, шетнята на разжалвания от всички постове в ГЕРБ Цветан Цветанов по политическия терен и прогнозите на социолозите за многобройното партийно представителство в следващия парламент са поводът ПИК да се обърне за коментар на актуалните съботия и нагласи към политолога доц. Стойчо Стойчев.
Ето какво заяви той пред ПИК:
- Доц. Стойчев, пандемията от коронавирус придоби и политически прочит след посещението на Румен Радев в Естония, откъдето бе изгонен заради контакт с болен от COVID-19. След преждевременното си завръщане той определи това като активно мероприятие. Каква е истината и само коронавирусът ли е причината да бъде отстранен от форума на инициативата „Три морета“?
- Предполагам, че това е причината, защото, ако имаше някаква политическа причина, той нямаше да бъде поканен или пък щяха да отложат самата среща. Аз вярвам в прямотата на естонската страна. Все пак те са млада нация от бившия социалистически блок, която тепърва се развива и изгражда, и като цяло тяхната политика на международно равнище е изцяло принципна и съобразена с европейските стандарти.
Разбира се, от гледна точка на дипломацията, това от наша страна се смята за проява на неуважение. В крайна сметка тези правила са общи за всички и касаят всеки един човек. И ако в България да си президент е привилегия, в Естония да си президент означава като всеки един нормален гражданин да се ходи на работа и не предполага по-специално отношение или третиране. Следователно, хората, които са били в контакт с ковид, са задължени по разпоредбите да бъдат в карантина и това важи и за президентите.
- В такъв случай защо Радев нарече този акт на естонските си домакини „активно мероприятие“?
- Предполагам, че той има предвид начина, по който информацията е стигнала до естонците. Но все пак, ако е държавна тайна, че президентът е контактувал с потенциално болен, значи е потенциално заразен. Това означава, че той рискува живота на чужди държавни глави, това си е направо като нападение.
- Може би, защото полският президент Анджей Дуда, който освен Радев, бе единственият от останалите световни лидери, присъствал лично на тази среща, се разболя от коронавирус.
- Не зная откъде се е заразил. Предполагам, че Румен Радев не е болен, след като още няма симптоми или пък го кара безсимптомно. Няма значение. Президент или непрезидент, в съвременния демократичен свят, кой който България се причислява доброволно, трябва да следваме определени правила. И в този демократичен свят президентът е като всички нормални хора по отношение на спазването на законите и правилата и той е задължен в еднаква степен с тях да го прави. Ако иска да се отнасяме към президентите си като към султани, тогава в общността на независимите държави има достатъчно място, където с Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан да се наредим и ние, да си сложим Булгаристан в името и да си се харесваме такива, ако щете.
Но в Европейския съюз и в протестантския свят държавната работа е като всяка друга, административна работа, хората не просто ходят на работа като на всяка друга с градския транспорт и не ползват някакви специални охрани, защото няма от какво да се притесняваш, когато вършиш почтено работата си, но се държиш като всички останали граждани, защото това е същината на републиката. Ако искаме да живеем в монархия, тогава да си го кажем, да направим един нов референдум и да обявим, че сме монархия. Но такива двойни стандарти – уж сме от народа, а се държим като царчета, са минало за комунистическия период, когато другарите от село дойдоха и под предтекст, че ще дават властта на народа, я взеха за себе си, за да се държат не като царедворци, а като царе.
- Вие бяхте един от потърпевшите от т.н. протестиращи, които продължават да нападат хора по улиците, но пък и протестът им се спихна, сега правят мрежи за честни избори. Силно фрагментираният парламент, към който вървим според социолозите, не е ли най-големият развъдник на политическа и прочее корупция заради сделките, които ще се правят в него?
- Фрагментарността на парламента не зависи от броя на партиите, които влизат в него. Ако погледнем британския парламент, в него има много повече партии, отколкото в българския, но той не е фрагментиран, защото голямата част от мандатите са в ръцете на две партии.
Затова фрагментация в българския парламент означава и две партии да има в парламента, но те да са много равностойни като гласове. Такъв най-фрагментиран български парламент през последните 20 г. беше през 2013 г., когато в парламента имаше само 4 партии, защото те бяха много равностойни.
Когато такъв има такъв тип патова ситуация или паритет, обикновено се налага да се договаря едно правителство, което е много по-диалогично, защото тогава опозиционният блок от партии е доста силен. И в такъв случай не просто механично заради мнозинствата това стимулира правителствата да търсят диалог, компромис и разбирателства. Разбира се, това е в държавите, в които демокрацията се е утвърдила през годините като основна процедура на вземането на решения.
Ние нямаме добра коалиционна култура и тук мнозинството винаги е по-склонно да се налага над опозицията. А пък опозицията да оспорва всичко, предлагано от управляващите, независимо дали е добро или лошо. Така че този тип български маниер на правене на политика, който отговаря на не толкова развитите демокрации, всъщност представлява партизанщината в парламента, а не партийността и от което ние всъщност като граждани се оплакваме.
Ако действително станем жертва на партизанщина и това е много вероятно в резултат на популизма, който се шири не само в България, но и навсякъде по света, тогава парламентът наистина ще бъде по-скоро източник на дестабилизация не само заради пререкания вътре и скандали и заради законодателства, които няма да бъдат ефективни заради своя популистки характер. И тогава ще се намали допълнително доверието в институцията. Ще стане точно обратното на това, което се търси в момента. Хората под предлог, че било ниско доверието в парламента искат нови избори сега и веднага, искат да направят нов парламент, но това ще доведе до още по-ниско доверие в парламента, защото ще покаже неговата неспособност да прави адекватни политики.
- В такива ситуации винаги се говори и за „Златен пръст“. Тогава такъв беше Волен Сидеров и „Атака“. Сега е Веселин Марешки и „Воля“. В бъдещия парламент социолозите предвиждат 4-5 мини формации. В такъв случай какво ще настане?
- Златният пръст ще бъде Слави Трифонов. Ако той не направи свое правителство, ще бъде в опозиция, но ще има достатъчно голяма парламентарна група, за да може в началото да гласува състав и структура на Министерския съвет, а по-нататък да управлява един кабинет на малцинството. Защото в България принципът 50% + 1 депутат важи само при избирането на Министерския съвет. Нататък нещата стават плаващи и малцинствата могат да си управляват.
- Много яко за управляващи загрява и най-голямата опозиционна партия БСП след преизбирането на Корнелия Нинова. Парламентарната й група обаче се разпада. Ще оцелее ли столетницата до изборите в кондиция да ги спечели?
- БСП надали ще се разпадне до изборите, но надали ще постигне и някакъв голям успех. Г-жо Нинова дойде като символ на промяната в БСП, но вече е символ на статуквото, защото нейният модел, включително и на участие в изборите беше такъв. Така че дали БСП ще победи на изборите или ще загуби, вече не зависи от БСП, а зависи от това колко ще паднат ГЕРБ. Затова очаквам г-жа Нинова да запази, ако може резултатите от последните избори, но не и да ги надхвърли. Защото нейният потенциал да привлича допълнително гласове, да привлича периферия към БСП е изчерпан.
В момента тази периферия от хора клони към президента и неговите партийни амбиции в бъдеще. Затова очаквам задълбочаване на конфликта между двамата, защото, ако президентът реализира своя политически проект за следващите парламентарни избори, той ще привлече не само периферията на БСП, но и голяма част от избирателите на БСП, които харесват него и не толкова г-жа Нинова. Ще привлече най-малко партийната опозиция.
И отделно от това, като познаваме и нагласата на българския избирател и моделите му на поведение, винаги един мъж генерал ще победи една госпожа, защото в българското общество за политиката се предпочитат мъжете. Смята се, че политиката и управлението е мъжка работа. И парадоксалното е, че това се споделя най-много от жени. Това сочат изследванията в дълбочина.
Именно задълбочените изследвания позволяват да видим действителните нагласи на хората, кои са по-леви, по-десни, отношението им към държавата, към данъците, към услугите, които държавата предлага, към т.н. либерални политики. Тези са важните теми, които трябва да структурират партийната система, а не междуличностни битки, каквито се опитват да ни предлагат. Ако политиката се свежда до междуличностни битки, това означава, че действително има задкулисие. Театралните актьори като цяло играят образи, те не са образи сами по себе си. Т.е., ако нашите политици са фигуранти, те ще възприемат политиката като някакъв вид свада и пререкания, а не като борба на идеи.
Това се наблюдава особено в левия сектор, където младите хора в България нямат свое политическо изражение. Те не харесват нито БСП, нито Мая Манолова като свои говорители. Опитват се да формират някакво политическо движение, което да почива на позиции, а не на лидерство.
- Социолозите твърдят, че ГЕРБ се е стабилизирала в падането си надолу, но Цветан Цветанов яко шета по нейния терен. В крайна сметка как ще завърши тази, меко казано, конкуренция?
- На Цветан Цветанов му личи, че е завършил ВИФ, защото той действа като спортен треньор. Казва: ето тук има една програма, която, ако я следваш неотклонно, и събереш играчите, ще получиш един отбор, който горе-долу може да не се посрами. Затова всичко е под строй, под чин и независимо дали ти харесва, ръкопляскаш. При него виждам, че изпълнява всичко като по готварска книга – отива в един град, набира ядрото, прави конференция, пуска снимки. Трябва да има Фейсбук присъствие – присъства, трябва да има медийно присъствие – присъства. Трябва да привлече журналисти и професори – привлякъл ги е. Снима се с тях, публикува позиции.
Изобщо, изпълнява всичко като по учебник. Виждам, че ходи и на курсове по жестомимика за това как да се държи. Още не може да избегне смешното говорене от сорта на „това, което имаме като политически амбиции…“ и други такива неща. Но като цяло следва много стриктно, много дисциплинирано една програма като спортен треньор.
Проблемът е, че в политиката само със спортна дисциплина и организираност не става. Защото, ако можеш по този начин да организираш и избирателите да гласуват, те може и да отидат. Но, ако трябва да привличаш хора, да печелиш тяхното доверие, това не се прави по учебник. Особено в региони като нашата Южна Европа, Източна Европа. Тук лидерството се формира не толкова на базата на рационални постановки, както в Западна Европа, а на база на личния багаж.
На първо място той няма как да избяга от това, че е бил дясната ръка на Бойко Борисов дълги години и го е предал. Нито личните врагове на Борисов сега ще го харесат и ще го прегърнат, нито приятелите на Борисов ще го харесат. Изобщо, той е в много безрадостна позиция. Честно казано, аз се учудвам от неговия ентусиазъм веднага да се заеме с партийна работа. Все едно досега е бил вързан и сега тръгва на юруш да превзема всичко. Според мен трябваше да поизчака 5-6 години преди да тръгне да прави каквото и да било ново, защото в момента той задължително ще бъде въвлечен в това да обяснява защо разцепва ГЕРБ, независимо каква подкрепа е намерил тук и в САЩ и колкото и да защитава евроатлантизма. Всичко това ще отиде в канала, защото през цялото време ще се говори за това какво причинява на ГЕРБ, кого ще привлече и кои предатели ще отидат при него.
В този смисъл той дори има ползотворно влияние за ГЕРБ, защото не може да навреди на ГЕРБ, а да премахне хора, които така или иначе са били на кантар, не са били достатъчно лоялни или пък са се чувствали отхвърлени. Той ще обере нещата, които тепърва щяха да падат при първото по-сериозно сътресение в ГЕРБ. Смятам, че в ГЕРБ не съжаляват за хората, които са тръгнали с него, защото те така или иначе не са били лоялни и е било въпрос на време или пък са хора, които са търсили облаги от партията. Така че тяхното отлюспване и отцепване е прочистване на организацията от такъв тип елементи, които винаги се наслагват върху една управляваща партия, особено когато дълги години е стояла на власт. Винаги има хора клиентелисти, кариеристи, които стоят в партията не от лоялност към нея, нейните лидери и идеи, а към службогонството. Така че ефектът за ГЕРБ от всичко това е положителен.
Разбира се, има и теории на конспирациите – че всичко това е пунта мара, че Борисов и Цветанов всъщност са заедно и Цветанов го играе опозиция, за да привлича някакви елементи, а пък после в парламента щял да бъде с Борисов. Аз съм малко склонен да вярвам на такава постановка, защото самият Цветанов е неспособен да се въвлече в такъв тип подмолни кроежи поне на публично равнище.
- А ГЕРБ, която понесе доста сериозни удари през последните месеци, ще успее ли да се окопити и да възстанови силата си на първа партия преди, по време и след парламентарните избори?
- Напълно е възможно ГЕРБ да бъде първа политическа партия най-малкото защото няма ясно структурирана еднолична опозиция срещу себе си. Там актьорите са много – Слави Трифонов, Корнелия Нинова, Румен Радев, който нещо ще прави дали с Мая Манолова или не и т.н. Тоест, между три такива силни опции нито една не излиза напред, нито от другите – осезаемо. Това означава, че на избори анти-ГЕРБ вотът ще се пръсне между тях, което автоматично ще рече, че няма да има нито една партия, която да има повече от 600-700 000 гласа. Ако ГЕРБ успее да реализира 600-700 000 гласа, тоест, малко по-малко падане спрямо предишните избори, когато имаха 1 000 000 гласа, тогава биха могли отново да бъдат първа политическа сила.
При всички положения смятам, че ще има 3 или 4 партии със съизмерими сили. Да не изключваме и ДПС, които, ако успеят да надскочат 350-400 000 гласа, ще направят нещата наистина много интересни в следващия парламент и ще се стигне до фрагментираност. 4-5 партия с горе-долу равна тежест в парламента означават много сложни преговори за общо управление, особено на фона на тази конфронтация, която се шири. Дори не зная как тия хора след това ще седнат на една маса след смъртните обиди, които си разменят, да се разберат да управляват заедно. Това трудно ще се случи.
