Политологът доц. Стойчо Стойчев: За едноличния режим на Радев няма спирачки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ясно е, че президентът Радев има амбициите да управлява страната, директно или индиректно, той така или иначе го прави със своите служебни правителства. Това казва пред "Труд" политологът доц. Стойчо Стойчев.
“Няма президент, който да не е поискал президентска република, но има сред тях убедени демократи, които не го декларират публично. Те си дават сметка, че след тях ще дойде някой друг. Президентската република е силно оръжие, ако е в добри ръце. Ако попадне в лоши, стават бели“, продължава доц. Стойчев анализа си с поведението и мястото на Радев в българската политика.
“Добре е да гледаме хубавите примери, но лошите са толкова много. Всичките диктатури по този свят са дошли от президентски режими, а не от парламентарни. Така че като създадеш тази еднолична силна власт, президентът няма спирачки. Той и в момента Радев така действа - предварително не казва нищо, всички мълчат, дават му предложения, но той еднолично си решава“, посочва още политологът.
"Ние в тази система на служебни кабинети сме без законодателна власт, но с еднолична президентска изпълнителна власт. И забележете, миналата година Радев публично дискредитираше и съдебната власт в лицето на прокуратурата. Като плюеш прокуратурата и няма парламент - това е едноличен режим отвсякъде. Но в сегашната ситуация той сигурно вижда, че не е по силите на един човек да я износи на гърба си. Не и способен да го направи, не сме 1915 или 1930 година. Ние сме членки на международни блокове, които няма да го оставят това нещо изобщо да се случи. Натискът отвън ще бъде много силен, ще има натиск и отдолу“, подчертава доц. Стойчев.
Според доц. Стойчев, няма кой да потърси отговорност на Румен Радев за сътвореното от неговите служебни правителства и за нарушаването на Конституцията.
“За това са отговорни онези, които му дадоха самочувствието да прави тези неща, които го припознаха като лидер на цяла една общност, които му създадоха вътрешното усещане, че е морален стожер и някакъв вид извор на справедливост. Така че ние като общество ще платим сметката, а цената, която той може да плати, е политическо забвение. Трябва да се има предвид това и да не го превъзнасят като месията на бял кон“, завършва доц. Стойчев.
