Политологът Иван Начев: Служебното правителство започва да се превръща в проблем
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какви линии начертаха родните политици през първите няколко дни от новата година коментира Иван Начев, политолог и изпълнителен директор на Българското училище за политика "Димитър Паница“.
Доста разделителни линии, като голяма част от тях, да не кажа почти всички, забравят основните принципи на функционирането на демокрацията, които са свързани с правенето на консенсуси и компромиси. И на теория, и на практика в политиката не би трябвало да има разделителни линии, или както те ги наричат – червени линии, защото в крайна сметка те са избрани там, за да могат да управляват в името на обществото, т.е. в името на нашето общество и на нас като български граждани. В този смисъл те би трябвало да направят всичко възможно, за да съставят правителство, което всички очакваме от няколко месеца насам, и на следващо място, да започнат или реформи, или провеждането на политики, които са необходими за стабилизирането на българската икономика като държава членка на Европейския съюз, посочва политологът пред Фокус.
Ако се замислим, с изключение на две партии в парламента, всяка една от партиите, които са представени вътре, са "нови“ партии, в такъв смисъл, че те са се появили в един момент на политическата сцена, наложило им се е да участват в управлението, участвали са в това управление, така че всеки един от тях се е сблъсквал.
Има две противопоставяния. От една страна – стари и нови методи, от друга страна – стари и нови партии, едни, които имат политически опит, и едни, които тепърва натрупват опит и затова казах, че като погледнем, с изключение на две партии в парламента, които присъстват от началото на демократичните промени в България, всички са били "нови“ в един момент и на всяка една от тях й се е налагало да се бори с нови предизвикателства. Така че всяка една от тях би трябвало да има шанс. Проблемът според мен е в това, че като че ли политическият егоизъм в момента надделява много повече, отколкото необходимостта да се решават съществени проблеми в обществото. Сега от друга страна пък ние наблюдаваме и в други държави, включително и европейски, в които няма дълго време правителство, т.е. това не може все пак да бъде проблемът, по-важно е да има работещ парламент. Но така или иначе ние всички като български граждани очакваме да има едно такова правителство. Дали то ще бъде стабилно или не, това е друг въпрос, но едно правителство, което да понесе политическата отговорност и едно парламентарно мнозинство, което да се погрижи за провеждането на реформите, от които ние се нуждаем като държава членка на Европейския съюз, казва Начев.
Наа въпрос от какви реформи се нуждаем на първо време, Начев посочва, че очевидно става въпрос за реформи, които касаят подкрепата на българската икономика, на хората, които работят, повишаване на доходите от труд. В крайна сметка вие виждате, че в голяма част от западноевропейските държави икономиките след КОВИД са възстановени и те се намират във възход, докато при нас това не е така, ние продължаваме да бъдем на последно място, на дъното на икономическото развитие на Европейския съюз. Ние като български граждани очакваме след 16 години пълноправно членство все пак стандартът на живот да се повиши в България. И тук не говоря за стандарта на живот в големите български градове, а говоря и в малките населени места. Където и да отидете в Западна Европа, вие виждате точно обратното – че в малките населени места хората също живеят добре, не толкова богати, колкото в големите градове, но това не е факт в България. На второ място – разбира се, така очакваните реформи в съдебната система, които както виждаме всички вече, мисля го виждаме, са пречка не само за влизането на България в "Шенген“, а изобщо за приемането на България като нормална, демократична правова държава. И разбира се, на трето последно място – то не е последно, но все пак на трето място по важност са всички онези фискални реформи, които изискват много повече съгласие във връзка с приемането на България в еврозоната в следващата година. За това е необходимо наистина политическо съгласие много по-голямо, отколкото няколко партии да съставят едно правителство, т.е. в цялото българско общество, и за това не бива да се дават противоречиви сигнали, заявява политологът.
Той анализира и работата на служебния кабинет.
Доста противоречива беше работата на служебния кабинет, т.е. ние не може да кажем, че отлично си свърши работата, защото в крайна сметка работата на един служебен кабинет – той така е замислен по Конституция, да може да продължи управлението на страната в момент, в който няма парламент и редовно правителство, т.е. за около три месеца. А ние наблюдаваме не само пет месеца работа, но както изглежда, няма да има правителство и с втория, и с третия мандат, защото липсва така необходимият консенсус, което означава, че това правителство ще управлява много повече от пет месеца. А това вече е притеснително и от гледна точка на самата демокрация, защото един механизъм, който е измислен като механизъм, който разрешава проблем, всъщност сам по себе си вече започва да се превръща в проблем, изтъква той.
Запитав предизвестен ли е провалът на втория проучвателен мандат, политологът коментира, че според него като цяло е предизвестен този провал, още от самото начало, когато вървяха преговорите с първия мандатоносител, с ГЕРБ, защото още тогава между едните и другите се появиха дълбоки линии, които беше ясно, че няма как да бъдат преодолени. В този смисъл, ако продължим тази логика, ние ще видим, че в сегашния парламент правителство без ГЕРБ или правителство без "Продължаваме промяната“ и без тяхна подкрепа няма как да има. Разбира се може да се направи много сложна коалиционна структура с третия мандат, да кажем пак с подкрепата на ГЕРБ или с подкрепата на ДПС, но така или иначе това е много сложно, изисква изключително много усилия, което означава, че то не може да бъде стабилно и дългосрочно, заяви той.
