Политолози с ГОРЕЩ КОМЕНТАР: Да очакваме ли чудеса в съдебната система?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Смяната на ръководители на ключови държавни структури продължава ударно. Вчера стана ясно, че целият Съвет на директорите на Българския енергиен холдинг е освободен от енергийния министър заради забавени реформи и риск да загубим над един милиард евро.
С поста си се раздели и шефът на Агенцията за безопасност на храните. Сменено е и ръководството на Държавен фонд „Земеделие“.
На този фон стана ясно, че в правосъдието промените ще се случват с доста по-бавни темпове. На среща на правосъдния министър с членове на ВСС стана ясно, че е реалистично изборите за професионалната квота за съвета да приключат през втората половина на октомври, а изборът на нов главен прокурор ще стане най-рано през март догодина.
Дали това означава, че плановете за бърза съдебна реформа са били свръхамбициозни, коментираха пред бТВ политолозите проф. Румяна Коларова и Теодор Славев, както и социологът Юрий Асланов.
„Многократно вече беше заявено и констатирано, че смяната, персоналната смяна в съдебната система въобще нищо няма да реши. Значи това не е реформата“, заяви проф. Коларова.
По думите ѝ, дори кадровите промени да се случат по-късно, това не означава, че междувременно не могат да бъдат направени „съществени промени“ в процедурите и законодателството.
„Институционалната промяна не се случва с промяна на правилата. Институционалната промяна се случва със промяна на успешната стратегия“, каза още тя.
Като пример Коларова посочи успеха на певицата DARA, според нея доказващ, че успехът може да бъде постигнат „без да имаш някакъв спонсор“, а чрез „много труд“.
„Това, което за мен е интересно и аз много внимателно ще гледам, са успешните стратегии в съдебната система. До този момент успешната стратегия в съдебната система е ясна – трябва да бъдеш свързан с мрежата на брокерите на власт и трябва да им се отчиташ или да стоиш встрани и да не ги настъпваш“, заяви политологът.
Социологът Юрий Асланов предупреди, че при всяка нова власт определени характеристики се разкриват постепенно.
По думите му управляващите се опитват „да се материализират като власт по-бързо, отколкото хората очакват решения“.
Асланов предупреди, че хората могат „бързо да се разочароват“, а обществената подкрепа „да прерасне в масово отрицание“.
„В България моделът, по който се правят назначенията в администрацията, е смесен. В някои държави доминиращ е този на така нареченото министърско доверие, тоест министърът напълно и неограничено може да сменя в изпълнителните агенции ръководствата. България е смесен модел, защото има конкурсно начало“, коментира Теодор Славев.
По темата за съдебната реформа Славев отбеляза, че процедурата е дълга и това е било известно още по време на предизборната кампания.
„Аз бих разграничил нещата на две. От една страна е начинът, по който ще бъдат избрани хората от НС. Ако видим, че ние имаме толкова кандидати, колкото позиции трябва да бъдат избрани, означава, че избор няма и че те са назначени“, предупреди той по повод избора на членове на ВСС.
Според него важно ще бъде и как ще бъдат организирани изборите сред магистратите.
В разговора беше засегната и темата за напрежението между управляващи и опозиция около новите правила за работа на 52-рото Народно събрание.
„В момента, без да знаят, управляващите избират между два модела на парламентаризъм“, каза проф. Коларова.
Тя определи единия като „говорещ парламент“, в който има силна конфронтация, а другия – като „работещ парламент“, при който компромисите се постигат в комисиите.
„Това, което в момента те правят с процедурите, те рискуват да се стигне до принципна конфронтация. Ако те си мислят, че по някакъв начин с правилата могат да избегнат конфронтацията с „Възраждане“, дълбоко се лъжат. И в най-консенсусния парламент „Възраждане“ ще бъде радикално „не“, предупреди тя.
