Поредното скандално съдебно решение на ВКС: Как съдии се опитват да спасят от доживотен затвор един от виновните за смъртта на Евгения
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Формализмът в българското наказателно правосъдие е основната причина след скритите зависимости и корупцията, които карат хората да не вярват в справедливостта и да гледат на върховенство на правото като на брюкселско клише. Проблемът съществува и далеч не се измерва само до дългото и често умишлено протакане на наказателни дела, особено в съдебна фаза, където отговорността за бързото им разглеждане пада върху съдиите.
Именно те обаче са онези представители на съдебната система, които удобно ползват буквата на закона, за да постановяват нелогични съдебни решения. Само преди месец съдия от Софийски градски съд оневини двамата бивши полицаи, които преди три години ескортираха поредния джигит на Околовръстното шосе, при което след тежка катастрофа бе убит невинен френски гражданин, а съпругата му пострада сериозно.
Друг съдия постанови 18 години затвор за Димитър Любенов за причиненото ПТП. И в двата случая решенията са на първа инстанция. Какво ще се случи на следващите е трудно да се прогнозира, но е факт, че ако полицаите бяха санкционирали Любенов, днес той нямаше да е в затвора, френският гражданин щеше да е жив, а съпругата му нямаше да живее в болки и страдания, пише Блиц.
Подобен, особено ярък пример за това колко тежко влияе формализмът върху справедливостта, дойде само преди десетина дни, и то от най-високата съдебна инстанция – Върховният касационен съд. Оказа се, че с 2 на 1 съдийска гласа състав на ВКС е върнал на Софийския апелативен съд делото, по което на две инстанции на доживотен затвор бяха осъдени Орлин Владимиров и баща му - Пламен Владимиров, за жестокото убийство на 33-годишната Евгения през 2021 г. Тялото на жената бе открито в куфар, който двамата мъже опитали да скрият в блато, недалеч от Перник.
Убийството шокира мнозина, защото първоначално съпругът на жената – Орлин, разказваше, че е била отвлечена и търсеше помощ в издирването й. Едва месец по-късно се разбра, че в младото семейство е имало проблеми, мъжът бил обсебен от ревност и от идеята да следи съпругата си и очевидно е планирал нейното убийство.
Оказа се, че за проблемите са знаели и родителите на младото семейство. Всичко това обяснява и ролята на бащата - Пламен Владимиров, който според обвинението е имал ключова роля в опитите за прикриване на следите от престъплението.
Опитът на криминалистите и психолозите от полицията дава резултат, версията на Орлин и Пламен Владимирова е опровергана и двамата се сдобиват с обвинения. Смъртта на младата жена отключи протести в защита на жертвите на домашно насилие. Приятели и близки на убитата следяха съдебните заседания и въпреки това на последна инстанция двама от върховните съдии – Ружена Керанова и Красимир Шекерджиев, намират аргументи да върнат делото.
Всъщност аргументите им се съдържат в решението на докладчика на делото пред Апелативен съд – съдия Петър Гунчев, който също намерил недостатъци в обвинителната теза. Няма да е пресилено да се каже, че тримата съдии правят всичко по силите си, ползвайки тежкия формализъм на наказателния процес, за да оневинят бащата - Пламен Владимиров, и буквално „да го спасят“ от доживотна присъда, като я заменят с далеч по-лека, ако той бъде признат за виновен единствено за укривателство на тялото на убитата, но не и за съучастие в престъплението.
Както е казал народът - „да търсиш под вола теле“.
Точно на този принцип действат и върховните съдии още повече, че мотивите им са оборени изключително аргументирано от третия в състава - съдия Спас Иванчев, който е изразил особено мнение.
В крайна сметка Керанова и Шекерджиев връщат делото на апелативно ниво, обяснявайки, че следственият експеримент не е извършен по правилата на НПК, защото баща и син Владимирови към момента се водели със статут на свидетели, а не на обвиняеми, поради което нямали назначени адвокати.
Показанията на поемните лица също неправилно били кредитирани от съдебните състави, смятат двамата върховни съдии. Извън чисто юридическите аргументи, които съдия Иванчев много успешно отхвърля, съществуват и чисто житейски, които правят решението на двамата върховни съдии крайно неприемливо, макар и задължително.
Разследващите тежкото криминално престъпление са приложили всички познати способи за разкриването му – криминалистически и психологически, чрез които в крайна сметка достигат до разкриване на престъплението. Именно чрез тези методи, изискващи ловкост и високо ниво на професионализъм, алибито на убиеца пада, докато той продължава да твърди, че съпругата му е жертва на криминално престъпление от неизвестен извършител.
Нещо повече бащата Пламен Владимиров е бивш служител на контраразузнаването, което го поставя в още по-тежко положение. Защото първоначално на него разследващите са гледали като на колега, който има нужда от помощ, а не на съучастник в жестокото престъпление.
В крайна сметка, макар да се очаква, че като бивш служител на ДАНС Владимиров-старши би трябвало първи да разкрие истината, той прави всичко възможно, за да заблуди екипът от разследващи. В крайна сметка истината излиза наяве, но това нямаше да се случи и изчезването на Евгения щеше да остане мистерия и до днес, ако криминалистите бяха разкрили в аванс пред двамата извършители на престъплението, че са заподозрени и съответно от свидетели се превръщат в обвиняеми.
Още повече, че баща и син Владимирови до последно са заблуждавали психолозите и разследващите полицаи. Логично е да се замислиш – кое е по-важното, едно убийство да бъде разкрито и да се накажат виновните, или да се гледа само буквата, алинеята и запетайката в НПК, каквото всъщност абсолютно тенденциозно и целенасочено правят съдиите – един от АС-София и двама от ВКС.
Вредно и очевидно ненужно е да се следва подобен подход, който освен, че омаловажава работата на разследващите и прокуратурата по подобни казуси, рискува да доведе до спирала от подобни решения и блокаж на редица процеси заради спорни формални нарушения.
Прави чест на третия съдия в състава - Спас Иванчев, че отбелязва в особеното си мнение: „Доказателствената съвкупност е събрана по един най-подробен начин, като връщане на делото за ново разглеждане няма с какво да я попълни/допълни. Доказателственият анализ е логичен, житейски правдоподобен и не носи белезите на превратно тълкуване на известните по делото факти… Процесуалната полза от отмяна и връщане на делото на това основание е нулева…“
Именно такива неоснователни залитания на съда към все по-формалното прочитане и приложение на закона и липсата на емпатия и разбиране, че в крайна сметка пред тях не стоят само едни хартиени папки с дела, а човешки съдби, дават ежедневно повод за обществено недоволство и негативна оценка на българското правосъдие.
Точно по тези причини и бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна - Николай Попов, и редица близки на загинали при тежки катастрофи, заедно с още десетки хиляди поискаха оставката на председателя на ВКС Галина Захарова. За да се даде ясен знак на едно самозабравило се съсловие, че е крайно време да се замисли за жертвите и да убеди обществото, че не обслужва корумпирани политици, олигарси, че не сочи спасителен изход за убий
