ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Той изгря на политическата сцена самоуверен, амбициран и с харвардско самочувствие, но игра на нея само 4 лета! След необичайно бързото му политическо израстване - от протестър на площада до министър-председател на България, Кирил Петков тази година изтанцува последния си валс и доброволно излезе в пенсия след големия корупционен скандал, разтърсил в началото на лятото и Столична община, и "Продължаваме промяната".
Проекцията на "ново лице" и "антикорупционен реформатор" донесе на Петков масова подкрепа през 2021-2022, на самоувереният му стил и липсата на достатъчно подготовка и опит в политиката в крайна сметка му изиграха лоша шега.
Петков започна изтичащата година като лидер на опозицията срещу правителстовото "Желязков", сформирано за да вкара страната в Еврозоната и да я измъкне от серията на избори и служебни кабинети, като участваше дейно в атаките срещу властта. Но след серията от записи, които постепенно компрометираха моралния облик на партията на "промяната" и започнаха да размиват антикорупционния им образ, логично се стигна до оставката на Петков като нейн съпредседател.
В точка на пречупване за бореца срещу корупцията се превърна именно... корупцията.
През юни Антикорупционната комисия влезе в Столичната община и проведе обиски, след като бяха разкрити данни за възможни схеми за обществени поръчки, които може да са довели до незаконно отклоняване на средства. Зместник-кметът на "Промяната" Никола Барбутов бе задържан и обвинен, като по-късно подаде оставка, а на медиите беше изпратен аудиозапис, в който се чуват имена и разговори, свързвани с предполагаема корупция на ниво районни ръководители. Скандалът взривиха кметовете на "Люлин" - Георги Тодоров, и на "Младост" - Ивайло Кукурин, а в резултата на това две дузини знакови имена в партията я напуснаха, заявявайки, че са били подлагани на натиск за манипулиране на обществени поръчки.
Случаят получи широк медиен и обществен отзвук, защото засегна репутацията както на ПП, така и на самия Петков, който винаги е позиционирал партията като антикорупционна сила.
На 25 юни 2025 г. той даде пресконференция, в която заяви, че поема личната политическа отговорност за подбора на кадри в София и че не е успял да предотврати този избор. Кирил подаде оставка като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат в 51-о Народно събрание. Бившият премиер подчерта, че винаги е отстоявал принципа за "нулева толерантност към корупцията" и, че каузата на партията е по-важна от поста му.
Петков направи опит да се измъкне от скандал, твърдейки, че той и Изпълнителният съвет на ПП не са знаели за подробностите от записа преди да излезе наяве.
Оставката на Петков от една страна бе рядък политически ход у нас - не се случва често лидер да се оттегли заради корупционен скандал на номинирани от него партийни кадри. Но също така бе и признак за сериозната криза, която засегна популярността на ПП, особено в София, и удари по имиджа на партията, която винаги се е позиционирала срещу корупцията и в полза на новия морален стандарт в политиката.
От трета страна оставката на Петков ускори консолидирането на лидерството на Асен Василев като едноличен ръководител на "Продължаваме промяната" и превръщането ме в Тик-ток звезда, но това е тема за друг разговор...
На 27-28 септември 2025 г., на проведеното отчетно-изборно Общo събрание на "Продължаваме промяната" трубадурът от Хасково бе единодушно избран за единствен председател на партията. Петков остана част от Националния съвет, но вече не участва в оперативното лидерство. По време на прощалното си слово към делегатите той акцентира върху важността на антикорупцията като част от ДНК-то на партията, че никой не е по-голям от каузата на ПП и на България и отправи призив за свобода и върховенство на закона - все ала-бализми, които многократно сме ставали свидетелите да бъдат потъпквани от политиците на "промяната".
Преминаването от двойно лидерство към еднолично ръководство отбеляза важен организационен и политически момент за партията след вътрешната криза около корупционния скандал през пролетта. И макар непосредствено след него Кирил да хукна из страната да се среща с избиратели и симпатизанти, постепенно и пламъкът на тази му роля на активист угасна.
В крайна сметка, за 4-годишния си престой в българската политика Кирил Петков ще бъде запомнен не с премиерския си престои, не с успешна институционална трансформация, не с постигнати реформи или успешно законодателство, а с... "Парапегейт".
Окончателен ли е обаче залезът на Кирил Петков? Българската политика познава множество завръщания. Петков остава разпознаваем фактор, който не е невъзможно в някакъв момент да бъде реактивиран. Но доверието в "моралната праволинейност" е силно ерозирало и това ще е най-трудното за възстановяване.
