ПОТРЕСАВАЩИ ФАКТИ: Черният рудник "Ораново" взема жертви срещу 50 бона на година!
Близките на пострадалите работници: Мината е капан, хората отиват, за да умрат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Всеки ден се молим децата ни да се приберат. Вечер ги изпращаме и по цяла нощ не спим. Страх ни е.
„Ораново“ е капан на смъртта.
Трима души от нашето село бяха погребани там. Има и много инциденти, за които не се знае. Хората се пенсионираха сакати“, ридаят близките на поредните пострадали.
Само преди година майката на единия от пострадалите при новия инцидент - Йордан Петров, е погребала дъщеря си, разказа самата тя пред екип на вестника. Вчера чула сина си, който по телефона й казал, че умира. „Майко, заминавам си. Не мога“, казал Данчо по телефона на майка си. Успокоил я обаче да не плаче, защото щяла да вдигне кръвно. Надявал се да се оправи и да може да проходи. Двата крака на Данчо били счупени от свлеклите се в сряда рано сутринта камъни. Той бил затрупан на 300 метра под земята с приятеля си Емил Пелтешки. Двамата прокарвали тунел. Били на длъжност укрепвачи. Правели метални рамки, с които подпирали новите подстъпи към галериите. Всичко вървяло добре, когато минути след 4 часа се чул силен грохот и няколко тона скални късове полетели към тях. Данчо бил затрупан до кръста. Повече обаче пострадал Пелтешки – познат като Пелтека. Мъжете започнали да вият от болка, а 15 техни колеги се спуснали моментално към тях. Миньорите успели да ги извадят изпод земната маса. Линейки ги откарали към болницата. Ужасът обаче продължил за близките им.
Бащата на Йордан яхнал коня си, за да се прибере вкъщи, след като разбрал за трагедията.
И тя била миньорка, но се пенсионирала. Взимала 300 лева пенсия и смята, че не си заслужавало борбата за оцеляване всеки ден. Пелтека обаче тръгнал по нейния път, тъй като нямало какво друго да работи. Лета плачеше с крокодилски сълзи, докато съпругът й търсеше превоз за София. Все пак комшия със стара „Лада“ се съгласил да ги хвърли. Все пак ставало дума за здраве, не за пазар. „Животът ни всеки ден започва с въпрос и завършва с отговор. Ще се прибере ли? Дойде си! Всяка сутрин се питаме това и всяка вечер си го отговаряме. До днес, когато разбрахме от медиите, че детето ни е пострадало. Никой не дойде от мината, за да ни каже, да ни успокои. Разбираме го от телевизиите“, нареждаше Лета, докато търсеше какво да обуе върху старите си чорапи. Имала само гумени обувки, с които копаела в градината. Другите не знаела къде са. Но това не я интересувало. Боса щяла да отиде, стига да си види детето. Притеснени за Пелтека били и неговите деца. Те били ученици. Едното, което носело името на баща му, живеело при него, а другото при майка му. Двамата се разделили и тя избягала в Симитли. Дори скарани обаче жената също се обадила на доскорошната си свекърва, за да се интересува за състоянието му. В двете села пък хората обясняват, че миньорите, които работят в „Ораново“, всъщност са ходещи мъртъвци – отиват на работа, но не е ясно дали ще се върнат, а регионът се е покрил с некролози заради смъртните случаи.
