Поучителна история за силата на съмненията, която ще ви вкара в дълбок размисъл
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един човек живял на градското сметище, но кой можел да го вини за това? Хазяинът му го изгонил и той нямало къде да отиде. Изведнъж му хрумнало – той можел да живее с приятеля си. Тази приятна мисъл го стоплила, но друга мисъл напълно я засенчила: "Дали той ще се съгласи да ме подслони?"
- Защо не? - с вълнение си мислел той. - В края на краищата аз му намерих дома, в който живее и днес. Нещо повече, именно аз му заех парите, с които той изплати жилището за шест месеца. Толкова ли ще е трудно да ме приеме за една или две седмици в този труден за мен момент?
Това се оказало силен аргумент, но малко по-късно той си помислил:"Но ако той откаже?"
- Да откаже? – мислел си бездомният. - За Бога, защо би ми отказал? Той ми дължи всичко, което има. В края на краищата, аз му намерих и работа. Именно аз го запознах с красива жена, която му е родила трима славни синове. Дали той би ми отказал тогава една стая за една седмица? Немислимо!
Изглеждало невъзможно да не се съгласи, но през нощта бездомният мъж не могъл да заспи, връщайки се отново към старата мисъл: "И все пак, представете си, че той ми откаже. Тогава какво? " Това било за измъчения човек твърде много.
- Как би могъл да откаже? Как, по дяволите? - вече започвалв да се ядосва. - Ако е жив днес, той го дължи на мен. Аз го спасих, когато той едва не се удави като дете. Дали той би бил толкова неблагодарен да ме изгони на улицата в средата на зимата?
Но мисълта продължавала да го измъчва. "Само ако предположим..." Бедният човек се борил с нея, колкото можел. В крайна сметка той станал в 02.00 часа през нощта и отишъл в къщата на своя приятел. Натиснал звънеца, докато собственикът не отворил вратата и попитал учудено:
- Това си ти? Какво ти се е случило? Какво ти е необходимо в 02.00 през нощта?
По това време бездомният бил толкова ядосан, че той просто извикал:
- Ще ти кажа какво ме доведе до вас в този час! Ако мислиш, че аз ще те моля за подслон, дори и само за един ден, дълбоко грешиш! Аз не искам да имам нищо общо с теб, с дома ти, със семейството ти!
С този думи той се обърнал и се отдалечил.
Всъщност така и не разбрахме дали приятелят е щял да го приеме в дома си, защото напразните съмнения отразяли всяка възможност на бездомника да приеме помощта на приятеля си.
Съмненията са това, което поставя на пътя ни наистина непреодолими препятствия.
Антъни де Мело, "Кога Бог се смее"
Източник: subscribe.ru
Превод: BeU.bg
