ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 97-годишна възраст почина ген. Кирил Косев, участник в Съпротивителното движение в България през Втората световна война, народен представител и най-дълго командващият 3-та армия. Това съобщиха за Агенция „Фокус” от семейството на починалия.
Кой беше ген. Кирил Косев?
Кирил Косев е роден е на 27 май 1919 г. в град Сибиу, Румъния. Семейството му се преселва в България и живее в с. Долна Оряховица, община Горна Оряховица. Косев участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. От юни 1943 е партизанин и командир на Горнооряховския партизански отряд, а от април 1944 е заместник-командир на Тринадесета Русенска въстаническа оперативна зона.
След 9 септември 1944 г. е в Българската армия. Участник е в Отечествената война (1944-1945 г.) като помощник-командир на тридесет и трети пехотен Свищовски полк[2]. След завръщане от Кирил Косев служи в отделението за вътрешно разузнаване РО-2 като началник на секция Б-4 от 1944 до септември 1947 г.
През 1947 г. РО-2 е закрито и началникът на Генералния щаб (ГЩ) на БНА ген.-полк. Иван Бъчваров изпраща Кирил Косев да учи във Военна академия"Фрунзе" в Москва. След 2 г. когато се връща е арестуван и обявен за "враг с партиен билет", и шпионин на Югославия и Англия. Косев е изключен е от БКП и е отстранен от работа. След смъртта на Сталин през 1953 г. всички обвинения против Кирил Косев са обявени за неверни и злонамерени и той е възстановен като член на БКП, а през 1954 г. е върнат на работа в армията.
През 1955 година става началник-щаб, а между 1960 и 1966 г. командващ 3-та армия. В периода 1966-1971 година е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. По-късно ген.-полк. Кирил Косев е назначен за Началник на Главно политическо управление на народната армия.
Кирил Косев е народен представител в периода 1966-1986 година. Издава военно-исторически трудове, посветени на Балканската и Междусъюзническата война: „Подбудите“, С., 1980 и „Подвигът. 1912-1913“, С. 1986.
На 5 януари 1984 г. е уволнен от Българската народна армия по предложение на министъра ген. Добри Джуров, със звание генерал-полковник. Повод за това е връщане от командировка в Мозамбик през Париж.
През 1992 г. по време на управлението на СДС за трети път е обвинен по политически причини и президентът Желю Желев подписва Указ № 109, с който му отнема генералското звание (но не го лишава от него) и го разжалва във военно звание "редник".
На 18 септември 2012 г. е награден с плакет и грамота като най-дълго командващ 3-та армия по случай 100-годишнината от създаването ѝ. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас през Втората световна война.
