ПОЧИТ: Честваме голям български светец - славата му се носила по целия Балкански полуостров
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски († 1363 г.) - за него имаме оскъдни сведения в житието на неговия учител. Този последният бил вече в манастира на св. Григорий Синаит – Парория ("приграничен" - на границата между България и Византия). И понеже там върлували много разбойници, игуменът изпратил веднъж и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с когото се познавал отдавна, да го моли за неговата царска помощ.
Когато втори път Теодосий дошъл от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от знатен славен род. Роман отдавна питаел към Теодосия голяма обич и бил привързан към него с безкрайна сърдечна преданост. Бил вече облечен в монашески образ, но много скърбял, загдето нямал истински наставник по Божия път.
Когато узнал за присъствието на Теодосий в Търново, Роман скоро дошъл при него, паднал в нозете му с голяма почит, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна обич и рекъл: "Ако ме оставиш така, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя пропаст! Защото както еленът се стреми към водни извори, така моята душа желае да се наслаждава на твоите молитви и винаги заедно с тебе да пребъдва!"
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го доведе при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Там Роман покорно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал доста време, докато игуменът го изпратил по манастирски дела – изглежда – пак при българския цар.
В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал, а след неговата смърт Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по онова време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното голямо размирие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-после двамата монаси си избрали за местожителство Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, защото околността на столицата била добре охранявана срещу разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, в която св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници.
Когато обстоятелствата наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат спечелени царят, царицата и патриархът, за да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, заедно с единомисления свой сподвижник Роман, се явява и спечелва за целта тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 г. - малко преди смъртта си – заминава за Цариград с четирима свои ученици, св. Теодосий оставя Романа за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността "Устие", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това обстоятелство, че св. Роман бил толкова близък сътрудник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и благодатната светост, с каквито е прославен неговият любим учител, макар да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
2. Свети великомъченик Теодор Тирон († около 306 г.)
