Правосъдието има нужда от отговорни държавници, не от саботьори като Мирчев, Божанов, Йорданова и Славов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ледените януарски дни трудно могат да изстудят високия градус на предизборната кампания, стартирала още с идването на новата година. Разумът отдавна напусна българската политика, в която все по-устойчиво се настаняват ПР-триковете за зарибяване на аудиторията, пише в свой коментар "Труд".
Друг е въпросът, че тази аудитория може никога да не се превърне в реални избирателни гласове. Сред лидерите в junk-политиката безспорно още от своето създаване преди девет години са ръководните персони на „Да, България“. Макар да се опитват да се представят за десни, като типични последователи на ляво-либерални и анархистични идеологии, водещите фигури в основаната от Христо Иванов партия не спират с популистките идеи, чието сбъдване прилича повече на мокър сън на някое напушено с марихуана безполово джен зи, отколкото заслужаващ вниманието политически акт. Проблемът е, че това донякъде е търсен ефект. Предлагаш нещо, което добре съзнаваш, че е абсурдно и против всякакви установени демократични принципи, законови норми и държавнически интереси, но го правиш не защото ще успееш, а защото чрез него търсиш блокиране на институции, а оттам и на националния възход, особено, ако се окажеш извън властта.
Точно това направиха миналата седмица от „Да, България“ на първата си публична изява, когато ултимативно поискаха от Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, незабавно да назначи нов и.ф. главен прокурор. Поначало точно лидерите на „Да, България“ да говорят за правосъдна реформа е дървено желязо. Партията, която от самото си създаване твори единствено разруха в съдебната система, няма дори моралното право да повдига темата за управлението на Темида, но това, разбира се, не спира безпардонните Мирчев, Божанов, Йорданова и Славов, да го правят. Всъщност те правят точно същото, което правеше преди еднолично Христо Иванов – да пробва да овладее съдебната власт, а ако не успее, то поне да я блокира, с идеята да руши целенасочено и трайно доверието на институциите в нея.
България е парламентарна република и според Конституцията има разделение на властите. Това не значи, че партия, която е част от Народното събрание, може да си позволи да заплашва членове на кадровия орган на съдебната власт, че ако не изпълнят дадено политическо или лобистко искане, то щели да поискат отзоваването им. Това по всички критерии на демократичния свят се определя като погазване на независимостта на съдебната власт.
Още по-арогантно е, когато тези ултиматуми се поставят именно от главните виновници за блокажа на правосъдната система и наличието на безкрайни мандати на двата ключови органа в нея – ВСС и съдебния инспекторат. През 2015 г. именно Христо Иванов беше този, който настоятелно и упорито лобираше за промяна на основния закон, така щото парламентарната квота на ВСС да се попълва с минимум 160 гласа. В резултат на тази поправка, очевидно целяща да осигури блокираща квота при избора на кадрови орган на съдебната власт, за изминалото десетилетие имаме проведен само един избор на нов състав на ВСС. Така вече над 3 години членовете на съвета карат втори мандат, без да са избирани за него. И това изобщо не е по тяхна вина, така че „Да, България“ са последните, които може да заплашват и да поставят ултиматуми. Дори и да имат нужните им 48 гласа, с които формално да изискат от Пленума на ВСС да гласува освобождаването на членовете от парламентарната квота от Прокурорска колегия, то подобен акт няма нищо общо нито с правото, нито с демократичните принципи за разделение на властите, а единствено с предизборната реторика и пропаганда за трупане на актив пред заблудения ултра либерален електорат.
Крайно време е обаче другите партии, особено тези, които имат отговорността да направят България европейска, да престанат да съучастват в рушащите правовия ред експерименти на политически лобисти като представители на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Историята е категорична, че винаги когато ГЕРБ, ДПС, БСП и други партии, които трайно са част от парламентарния живот на страната, са подкрепяли „революционни“ идеи, идващи от представители на „Да, България“, то последиците са били катастрофални. Достатъчно е да се припомни последната конституционна реформа, дело на „Сглобката“ от края на 2023-а година, която след като бе пометена от Конституционния съд, в началото на 2025 г. бе частично реабилитирана през законовата поправка, предложена отново от ПП-ДБ, с която пък се въведе ротация за временните ръководители на върховните съдилища и прокуратурата. Нито ВКС, нито ВАС, още по-малко прокуратурата, са „start up“-и, които търсят инвеститори в социалните мрежи, за да се експериментира с тяхното управление. Ако тази ротация продължи, т.е. на шест месеца да се сменят ръководителите на трите институции, то със
сигурност ще сме свидетели на рухването на правовия ред в държавата. В този смисъл отговорните парламентарни партии изобщо дори не трябва да разглеждат последната екзотика, която бившите правосъдни министри Надежда Йорданова и Атанас Славов анонсираха - ултиматумът до членовете на Прокурорската колегия на ВСС за персоналната смяна на главния прокурор или за тяхното отзоваване.
Как точно си представят ПП-ДБ отзоваването на четирима от членовете на ПК на ВСС, кой ще ги замести, след като над три години НС не може да избере нов състав на кадровия орган? Ами ако ВСС спре работа, ако кадровиците вкупом или с малки изключения, вземат и колективно напуснат, България ще остане без правосъдие, с блокирани съдилища, без работещо държавно обвинение. Нещо, което само анархисти може да искат. Зад поредната лобистка идея за овладяване на Темида ясно прозира почерка на привидно напусналия политическата сцена Христо Иванов и стоящите зад него лобисти от известни софийски адвокатски кантори, специализирани в обслужване на подсъдими олигарси и техните партийни марионетки.
Съвсем отделна е темата, която заслужава внимание, че е цинично точно Божидар Божанов да поставя ултиматуми на представители на съдебната власт, доколкото той е с повдигнато обвинение за нагласяване на обществени поръчки докато бе министър на електронното управление в правителството „Петков“. Да не забравяме, че Божанов е обвинен заедно с Кирил Петков по делото за заплахите срещу бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, който публично обяви, че е бил притискан да даде търгове за стотици милиони на фирми, собственост или свързани с кукловодите на партийните лидери на ПП-ДБ. Макар привидно човек да не може да възприеме Божидар Божанов като заплаха, това не значи, че подпредседателят на „Да, България“ не проявява арогантно отношение към правосъдието. Само преди месец обясняваше, че нямало нищо проблемно в това делото срещу него и Кирил Петков да се гледа от съдия, който е бил заместник-министър на правосъдието на Надежда Йорданова и Атанас Славов, с които днес пробват да рекетират членовете на ВСС.
Подобна арогантност демонстрира и Атанас Славов, който обяснява как Сарафов бил заплаха за честността на изборите. Неясно с какви аргументи, защото само преди две години същият този Славов като правосъден министър обясняваше, че настоящият и.ф. главен прокурор се държал прилично. Може би защото по това време Христо Иванов очевидно се е опитвал задкулисно да договори със Сарафов овладяването на прокуратурата чрез назначаването на определени заместници, каквито
разкрития бяха направени още преди година.
Предизборната кампания стартира, а с нея несъмнено ще ескалират набезите на политици и лобисти срещу онези институции, които през годините съумяха да останат незасегнати от набезите на ултралибералите, и именното нейната независимост е реалната причина сред „клиентите“ на прокуратурата да се окажат именно лицата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Логично обяснение защо държавните обвинители са винаги неудобните и винаги атакуваните от лидерите на формациите в тази коалиция. Никой няма илюзия, че това ще спре, тъкмо обратното. Заради това е важно, освен името на служебния премиер, и кой ще стане служебен министър на правосъдието. Неведнъж през годините бяхме свидетели на опасни прецеденти именно през правосъдното министерство да се оказва грозен политически натиск над съдебната система, с цел осигуряването на индулгенция за корумпирани политици и партийните спонсори.
Добре би било отговорните партии още отсега, на старта на предизборната кампания, да заемат ясна позиция и ангажимент за бързо разплитане на възела с мандатите в съдебната власт. Това може да стане чрез осигуряването на мнозинство от поне 160 гласа за избор на нов съдебен съвет и нов съдебен инспекторат. А защо не и за промяна на основния закон, с която да се гарантира независимост на съда и прокуратурата от политически влияния. Съдебната власт има нужда от спокойствие, от засилване на правомощията на разследващите и обвинителите, особено във времена на все по-високи рискове за националната сигурност. Председателите на върховните съдилища, главният прокурор, кадровиците на правосъдието, съдебните инспектори, както и шефовете на служби, не могат вечно да бъдат мишени на олигарси, политически и медийни кукловоди, ако искаме да имаме справедливост и върховенство на закона, подчинено на обществения интерес. Трябва да е ясно, че подобна спешна и ключова съдебна реформа би могла да се реализира само от отговорни политически лидери, които не допускат провокации и експерименти, каквито не спират да пробват да пробутват персони като Мирчев, Божанов, Йорданова и Славов. Правосъдието има нужда от отговорни държавници, не от саботьори.
