ПРАЗНИК: Почитаме свети Агапий и още 6 мъченици с нег, покланяме се и на Светия кръст - ето това са поверията за днес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. мъченици Агапий, Публий, Тимолай, Ромил, Александър, Александър, Дионисий и Дионисий († 303 г.) - светите мъченици са пострадали в Кесария Палестинска от началника Урбан, по времето на император Диоклетиан.
Всички, освен Агапий, били съвсем млади и не били още кръстени – кръщението им станало в собствената им кръв.
Един ден тия седем юноши гледали как мъчат християните: едни в огън, други на бесилка, трети на зверовете, и като виждали с какво търпение християните понасят всички мъки, разпалили се от ревност за Христа, свързали си ръцете назад и тъй вързани дошли пред Урбан и му казали: "И ние сме християни!"
Ласките, увещанията и заплахите на Урбан отишли напразно. Към младежите се присъединил и знатният кесарийски грежданин Агапий, който и дотогава много бил страдал за Христа, и започнал още повече да възпламенява у тях вярата и любовта към Господа. Всички били с меч посечени в 303 година.
2. Трета неделя на Великия пост (Кръстопоклонна) - чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус.
Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре.
Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.
Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите.
"Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва" - пее Църквата всяка сряда и петък.
Силата на св. кръст виждаме проявена и в нашата история. След покръстването на българския народ в 865 г. недоволните боляри, свикнали с разпуснатите нрави на езичеството, поискали да го възвърнат и подбудили народа да се разбунтува. Дворцовата гвардия била незначителна. При все това царят Покръстител заповядал да разтворят широко портите и сам се показал, като високо носел кръста, обграден от духовници с пламтящи в ръцете свещи. Народът, като видял тази величествена картина, изтръпнал в благоговеен страх.
Тъй св. Кръст се показал "сила на царете" - сила и за нашия цар Покръстител - св. цар Борис. И в ново време благодатната сила на св. Кръст, изобразен на Самарското знаме, даде храброст на опълченците и победата бе опечалена.
Кръстопоклонна неделя се свързва и с някои обичаи, които се различават в отделните краища на страната. Например в някои райони има традиция през този ден младите невести да гостуват на кумата и на майка си, където биват дарени със семена за посев.
В някои части на страната съществува предание и че на Кръстопоклонна неделя не бива да се работи, защото на този ден дори и птиците не преправят гнездата си, за да отдадат почит на Светия Кръст. Другаде пък през днешния ден правят пити с кръст, зелници и постни баници с лук.По традиция на Кръстипоклонна неделя се събират девойките, които ще пеят песни на Лазаровден.
