ПРАЗНИК: Честваме двама уникални светии с еднакви имена - ето с какво денят е толкова специален
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. Теофан чудотворец, еп. Аматунтски - св. Тихон се родил в Кипърския град Аматун. Той бил възпитан от благочестивите си родители в Христовата вяра и научен на Свещеното Писание. Понеже още от младост проявил голямо усърдие към Божията служба, той бил ръкоположен за дякон от Аматунския епископ Мемнон, а по-късно - след смъртта на Мемнона - единодушно бил избран на негово място. В това време в Кипър имало още езичници, но св. Тихон усърдно проповядвал словото Божие и обърнал мнозина към истината. Той починал в дълбока старост през V век, прославен от Бога с чудотворна сила.
За неговия живот са запазени малко известия вероятно поради това, че тая местност била често опустошавана от войни и пожари. Запазило се следното предание, което се отнася до ранната младост на светителя. Когато той още живеел в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето раздавало на бедните хляб даром.
Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но момчето кротко му отговорило: "Татко, не даром аз раздавам хляб, а го давам на заем Богу. И имам в Неговата книга вярното обещание, че който прави добро на сиромах дава заем на Господа, а който дава на Бога стократно ще получи. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на своите заимодавци".
И момчето завело баща си в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че житницата е пълна с чиста пшеница. Бащата поблагодарил на Бога и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.
2. Пренасяне мощите на св. Теофан Затворник - свети Теофан Затворник, в света Георгий Васильевич Говоров, се родил на 10 януари 1815 година в с. Чернавское, Орловска губерния. Баща му Василий Тимофеевич бил свещеник и се отличавал с дълбоко благочестие. Майката на светителя, Татьяна Ивановна, произхождала от свещеническо семейство и имала тих, кротък нрав и любвеобвилно сърце.
От ранна възраст Георгий се отличавал с кротост, мълчаливост и любов към уединението. Първоначалното си образование получил в родния си дом, заедно с тримата си братя и три сестри. По-късно с лекота завършил шестгодишния курс на Ливенското духовно училище и заедно с най-добрите ученици преминал в Орловската семинария. Психологията и философията възбудили у него особен интерес, но изучавал прилежно всички предмети. По време на поклонническо пътуване до Задонския манастир, където почивали мощите на св.Тихон Задонски (тогава все още непрославен), у юношата се появило необичайно и все по-нарастващо благоговение към светителя.
Завършил с отличие семинарията в 1837 г., Георгий Говоров продължил обучението си в Киевската Духовна академия, която по това време била в цветущо състояние. Киевският митрополит Филарет (Амфитеатров), наречен поради светия си живот Филарет Благочестиви, отделял голямо внимание на развитието на вътрешния, духовно-религиозен живот на студентите в академията. Георгий станал добър познавач на Св. Писание, а редом с любимите му занятия с църковно красноречие, рано се проявил и писателският му дар. Благодатно влияние върху него оказала и Киево-Печьорската лавра и другите киевски светини - красноречиви свидетелства за подвизите на руското иночество. До края на дните си светителят си спомнял: "Киевската лавра е неземна обител".
През последната учебна година Георгий Говоров решил да се посвети изцяло на служение на Църквата в иночески чин. В 1840 г. приел монашески постриг и още същата година бил ръкоположен в сан йеродякон и йеромонах.
През годините след завършването на образованието си йеромонах Теофан преподавал в Петербургската духовна академия (от 1844 г.), където преподавал нравствено и пастирско богословие.
Предаността към християнското възпитание не намалила влечението на йеромонах Теофан към уединения монашески живот. Затова в 1847 г. по негова молба бил включен в състава на Духовната мисия в Йерусалим. Шестгодишното му пребиваване на Изток имало огромно нравствено и духовно значение за него: той посещавал светите обители и влязъл в тясна духовна връзка с атонските старци, които оказали благотворно влияние на насоката на духовния му живот.
Със започването на Кримската война членовете на Мисията били отзовани в Русия. Вече с архимандритски сан, Теофан преподавал отново в Петербургската Духовна академия, този път канонично право, а по-късно станал ректор на Олонецката Духовна семинария.
През 1856 г. архим. Теофан бил назначен за настоятел на Посолската църква в Константинопол, където изрядно изпълнявал задълженията си, затвърдил познанията си по гръцки език и събирал скъпоценните бисери на светоотеческата писменост.
През следващите две години бъдещият светител заемал ректорски пост в Петербургската духовна академия, а в 1859 г. бил ръкоположен в епископски сан. По време на служението си в гр. Тамбов и гр. Владимир еп. Теофан Тамбовски се проявил като ревностен проповедник.
На 17 юни 1866 г. по собствено желание преосвещеният Теофан се оттеглил от епископско служение и станал настоятел на известната със своя строг иночески устав Вишенска пустиня в Тамбовска епархия. Манастирските стени го призовали към друг духовен подвиг. През първите шест години преосвещеният присъствал на всички църковни служби и заедно с монасите приемал посетители, търсещи духовните му съвети, а след пасхалните дни на 1872 г. приел пълен затвор: живеел уединено и животът му преминавал в богослужение и молитва. В келията му била устроена малка църква, в която той сам служил Божествената литургия във всички неделни и празнични дни, а през последните 11 години - ежедневно.
От всички краища на Русия във Вишенската пустиня пристигали писма до епископа-затворник. Всички, простолюдие и сановници, се обръщали към него за утеха и облекчение на скърбите си, за съвет и за разрешение на недоумениета си. Улавяйки удивително точно духовните потребности на пишещия, светителят установил близка духовна връзка с тях.
С трезвение, бодърствуване и непрекъснато внимание над себе си, подвижникът-затворник достигнал висока степен на духовно съвършенство. Самоотвержената му любов към хората била особена нравствена сила, която привличала съвременниците му и продължава да привлича към неговата памет и творения последвалите поколения християни.
На 6 януари 1894 г. епископ Теофан мирно се споминал в деня на престолния празник на своя келиен храм "Кръщение Господне".
В 1988 година, близо сто години след смъртта му, Църквата канонизирала този ярък подвижник на вярата и благочестието, който оказал силно влияние върху духовното възраждане на съвременното му общество.
Св. Теофан оставил много богословски трудове, преводи и писма към хората, на които станал задочен духовник. Духовното му наследство, което пресъздава идеала за истинския живот на християнина, както и пътя за неговото достигане, било възприемано като всестранно ръководство в духовния живот още от неговите съвременници.
Сред най-ценните му творби са неговото "Тълкувание на апостолските послания", кн. "Начертание христианского нравоучения", лекциите му за православното образование и възпитание "Пътят към спасението" (в. 1-3, 1868-69), сборникът "Слова на архимандрит Теофан" (1859), в които светителят проповядва духовно-нравственото усъвършенстване като истински прогрес на човечеството. А интимно-поучителните "Събрани писма" (1898-1901) съдържат размишления за християнския живот, за последните дни на човечеството и за това как да преодоляваме съблазните и малодушието.
От преводните му работи най-значим е преводът на руски език на "Добротолюбие" (т. 1-5) - един паметник на патристичната литература, който съдържа писания за духовния живот на основателите и великите учители на християнската аскетика. (Виж също: Добротолюбие (Филокалия)
