ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пребивана от алкохолизиран баща, зарязана от съпруга си с болно дете, то пък отнето от социалните, живее в ресторант, където работи… Една история за болката на малкия човек от голямата планина. Мъката на една родопчанка.
Казва се Медиха Ш. От маданското село Лещак. На 37 години. Майка й е починала. Твърди, че баща й е завършен алкохолик, с когото дели един покрив. Системни побои когато се напие, а пие постоянно. Харчи цялата пенсия на починалата си съпруга за алкохол.
„Постоянно иска да му се купува за пиене, а аз едва събирам пари за лекарства. Като се напие започва да крещи, да блъска, чупи, бие”, разказва за „Родопи voice” Медиха. Обръщала се към институции, но за да бъде прибран за лечение трябвало неговото лично съгласие.
С годините е развила страхова невроза. Изпада в пристъпи, заради които е напускала работните места, които е заемала. Заради тях трудно може и да си намери препитание. 100 лева на месец й струва лечението. Едва събира парите. Твърди, че от година не е получавала пристъпи, но не я вземат на работа. А е била камериерка, шивачка…
Но не това е най-голямата й болка. А детето.
Медиха има дъщеря на 15 години. Детенцето й е с тежка умствена изостаналост. От 10 години бащата не ги е потърсил. Социалните вземат момичето и го настаняват в специализирано заведение от семеен тип в Кърджали. Причината-алкохолизираният баща на Медиха и опасната среда, в която детето живее.
„Казаха ми, че ако се преместя да живея на друго място ще ми я върнат. Моето детенце! Искам си го, трябва да сме заедно”, казва през сълзи Медиха.
Живее на първия етаж в семейната им къща, заедно с баща си. Вторият е на брат й, но е заключен, а родственикът й живее другаде.
Да спиш в „кухня”
От няколко дни Медиха работи. В столицата. Познати са я назначили като помощник—готвач в кухнята на ресторант. Тя и спи там. В пригодено помещение към заведението. Сама, с мисълта за детето си.
„Исках много да си намеря работа и жилище. Така ще си върна при мен момиченцето ми. Това искам, нищо повече. Тъжно ми е за моето детенце", тихо изповядва болката си Медиха.
