ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има нещо много сбъркано в тройната коалиция, която тормози страната ни. Формално от една страна съставките и са уж като орел, рак и щука. Формално! Предшественичката на БСП, БКП преименуваше живеещите в България мюсюлмани с оръжие в ръце и с танкове отпред – по същият начин, по който дойде на власт. На дулата на съветските танкове.
Неконституционната етническа партия ДПС, чиито избиратели са основно от средите на същите мюсюлмани е най-верният коалиционен фактор в схемите, които БСП забърква години наред. Третата съставка в днешната тройна коалиция, Атака, години наред преуспява в настояванията ДПС да бъде забранена. ДПС й отвръща със същото. Но ето че целият този политически тюрлюгювеч удобно се разположи в коалиционна формула и както би казал главният хидроинженер на републиката, който се е заврял от години в Банкя, „векторът е правилен“. Има обаче нещо, което засега не виждам да се коментира достатъчно. То даже не е коментирано недостатъчно.
Просто няма засичане на феномена. А той е, че практическата изпълнителна власт в момента е населена с човечета от т.н. „дясно“. Вжте този списък и тогава ще продължим пак: министър-председател е бившият заместник-председател на СДС в периода 2002-2003 г. в НИС на СДС Пламен Орешарски. Този човек беше и заместник-министър в управлението на ОДС 1997-2001 г., яростно атакуваше като висш седесарски функционер политиката на Милен Велчев, докато един Череп не му подсвирна: „Хайде, готвим те я за кмет, я за финансов министър, я за премиер. Формата не е важна – ако трябва ще бъдеш такъв от марсианската партия.
Иначе, знаеш че всички сме от шинела на БКП и компания“. Цинично, но работи. Ходи разправяй после, че Орешарски е обикновена маша на задкулисието. Веднага ще ти кажат, че има CV, без да ги е еня за цената и мълчанието, с което е постигнато. Все си мисля, че мълчанието трябваше да бъде ценност, не цена. Както и да е. Вторият човек след Орешарски в това правителство е вицепремиерът Даниела Бобева, също седесарски кадър, министър в правителството на Стефан Софиянски в началото на 1997 г. и съучредител на партията му в края на 2001 г. Министър на културата е бившият колега в НИС и международен секретар на СДС през 2001-2003, зам.-председател на СДС-София. Министърът на здравеопазването Таня Андреева е била активист на МСДС, но както повечето висши седесари рано или късно акостира в БСП. Андреева стана депутат от гражданската квота на БСП след последните парламентарни избори.
Между тези две акробатични изпълнения, през 2006 г. става член на управителния съвет на Столичния медицински холдинг като представител от квотата на коалицията БЗНС на Мозер, Демократическа партия, Гергьовден. Свят да ти се завие. Продължаваме, поемете дъх. Заместник-министър на културата е близката до сърцето на Емел Етем и Доган Велислава Кръстева. Преди това тя беше близка до сърцето на седесарския депутат и дясна ръка на Христо Бисеров, бившият шеф на отдел „Организационен“ в централата на СДС Илия Петров. В периода март 1999 – август 2001 г. заема длъжността „Главен съветник“ в 38-мото Народно събрание, където е назаначена от Йордан Соколов под натиска ан Бисеров.
Кръстева е от същата порода като горните четирима – страстни почитатели на „фабриката за луксозни съдби“, каквато се явява българската политика. Зам.-министър на труда и социалната политика е Светлана Дянкова. Дянкова е била депутат от СДС в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то НС, шеф на парламентарната социална комисия и един от най-близките на тогавашния главен секретар на СДС Христо Бисеров. Номадство без граници. Продължаваме. Зам.-министър на здравеопазването е Бойко Пенков, шеф на Здравната каса по времето на СДС /1999-2001 г./ и директна креатура на тогавашния син здравен министър Илко Семерджиев. Прясно назначен директор на Държавната агенция за защита на детето е Ева Жечева, бивш син депутат от Сливен. Като направим разбор на хората, заели други висши позиции в тази тройна коалиция, ще видим, че хората на Меглена Кунева се състезават по политическа безпринципност с тези от Сините. Зам.-министър на финансите е Людмила Елкова, която допреди няколко месеца ни представяха от Движение България на гражданите като политическа алтернатива на статуквото. Дръжки!
Още тогава написах, че преди да стане съучредител и член на националното ръководство на партията на Пръмовата снаха поне да беше си заличила името от ръководството на Движение 21, структурата, която преди няколко години създаде Татяна Дончева, а Елкова беше сред инициаторите и ръководството. Пак националното, такива политически номади друго не признават. Те са като тахтаби – винаги начело и винаги с натъпкани тумбаци от преяждане с публични пари. Организационният секретар на партията на Меглена Кунева, Калин Томов пък от няколко седмици е високоплатен съветник в Министреството на регионаланото развитие.
Да припомня, че след СДС и Гергьовден в Движение България на гражданите беше акостирал и знаковият политически номад Петър Стоянович. Неговата благоверна Мария Дивизиева пък стана в първите седмици на това правителство шеф на кабинета на Олигарски. Преди това изръшка НДСВ, където обяздваше по купони шефа си Николай „Инч Хай“ Василев /2002 г., Боровец/, после Дивизиева беше близо до синия Димо Гяуров /2007 г. шеф на предизборния му щаб като кандидат на СДС за кмет на Варна/. Както се казва „Все още помним какво направи миналото лято“. Как да не се сетиш за братя Маркс: „Това са моите принципи. Ако не Ви харесват имам и други”.
