ПРЕДИЗБОРНА АМАЛГАМА: Как промените в енергетиката може да изненадат неприятно Борисов и да помогнат на Румен Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните седмици много медии започнаха да нищят внесените от депутатите промени в Закона за енергетиката, които либерализират изцяло пазара на електроенергия в България и отнемат на НЕК междинната фигура на „обществен доставчик“.
Накратко, това ще означава, че конкуриращите се доставчици на електроенергия ще снабдяват и домакинствата с ток на пазарни цени и ще са отговорни за закупуването на достатъчно енергия през различните месеци, без зад всеки доставчик да стои монопола НЕК с цялата отговорност да снабди винаги нужното количество.
Има принципно съгласие между повечето партии, играчи на пазара и Европейската Комисия, че това е правилна стъпка. Нещо повече, най-вероятно Европейската Комисия в някакъв момент ще постави (или вече е поставила) тази либерализация като условие за последваща държавна подкрепа за централите с фосилни горива (въглищни и газови) в периода между 2025 и 2050 г.
Без такава държавна подкрепа, газовите и въглищните централи в цяла Европа просто ще фалират, заради скъпите въглеродни емисии и почти цяла Централна и Източна Европа може би ще трябва да премине към внос на ток от Запада (ядрени и вятърни мощности) и Севера (вятърни и водни).
Депутатът и вносител на част от промените Рамадан Аталай потвърди потенциалната обвързаност между либерализацията на електроенергийния пазар и разрешението на Брюксел за държавна подкрепа за централите с фосилни горива у нас. Аталай дори обвърза либерализацията с парите по Фонда за справедлив преход, макар такива доказателства засега да не се виждат публично и това да е по-скоро политическо говорене към този момент.
Дотук всичко е добре. Но има и някои подводни камъни.
Най-опасният и досега необсъден от никой проблем е поведението на банките, които кредитират както съществуващите въглищни и газови централи в България, така и банките, които се готвят да кредитират потенциални нови централи на природен газ или модерни комбинирани производства (газ + водород или амоняк).
Да се поставим на мястото на някоя банка, която е отпуснала или се готви да отпуска финансиране в енергетиката. Два месеца преди изборите се приема закон, който изпраща всички централи на потенциални конкурси за производство на ток от лятото на 2021 г, ако Европейската комисия ги позволи. Но Европейската комисия не ги е позволила... и никой не знае дали ще ги позволи.
Всъщност се оказва, че дори да ги позволи, тези конкурси са отворени за всички централи от Европейския съюз – т.е. централи и доставчици на ток от Германия, Румъния и Франция ще могат да кандидатстват да доставят ток в България (стига да си резервират капацитет на границата). На капак на всичко, може да се появи и очаквана нова програма на Европейската Централна Банка за индиректно финансиране на огромни проекти за офшорна вятърна енергия, които да излеят значителни количества вносен ток и към нас.
Е, при толкова много въпросителни, какво ще направите вие като банка? Най-логичното е да замразите всякакви текущи и бъдещи нови финансирания. По-консервативните институции може и да активират всякакви гаранции в договорите, които ще се отразят по веригата и в крайна сметка ще се окажат на гърба на НЕК за пореден път.
Подобно поведение на банките ще гарантира и че всякакви опити на България да замени съществуващите въглищни централи с нови мощности на природен газ (на стойност между 5 и 10 милиарда лева) ще бъдат пресечени още в зародиш. От една страна Европейската Инвестиционна Банка и Европейската банка за възстановяване и развитие повече няма да финансират газови проекти. От друга страна, частните банки ще се дръпнат, поради несигурността кой проект ще работи и кой няма да работи в обозримо бъдеще. Някои банки и инвеститори ще си зададат въпроса и дали не е по-печелившо да финансират нови мощности в Румъния в близост до българската граница, които да изнасят ток за българската система.
Накратко казано, депутатите вървят в правилна посока с промените в Закона за енергетиката, но без достатъчно ясно публично обсъждане и консенсус между всички играчи в българската енергетика. Поемат рискове на гърба на Бойко Борисов, без да знаем дали той изобщо е наясно какви са рисковете. Защото и при най-малкия непредвиден проблем при доставчиците на ток или производителите на електроенергия или пък паническа реакция на финансовите институции, политическите нагативи за поредна зимна енергийна криза ще се стоварят на гърба на премиера насред предизборната кампания.
Като минимум цялото общество има нужда от повече разяснения и гаранции от председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, че промените са правилни и неотложни посред зима. И то преди БСП и Румен Радев да използват зараждащите се противоречия за собствени политически и предизборни цели.
