ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В Сърбия, която е кандидат за членство в Европейския съюз, са насрочени предсрочни парламентарни избори. Повечето наблюдатели са убедени, че с тяхното провеждане сръбският премиер Александър Вучич иска да укрепи властта си. Кабинетът на Вучич разполага с внушително парламентарно мнозинство. Редовните избори бяха насрочени за 2018 г.
И изведнъж изненада: правителството възнамерява да проведе предсрочни избори. Наблюдателите са изумени: защо е необходимо това скъпоструващо удоволствие? Вучич обяснява, че неговото правителство се нуждаело уж от пълноценен мандат, за да приключи до 2020 г. започнатите реформи и да подготви страната за членство в Евросъюза.
Сърбите трета година очакват изпълнение на обещаното от Вучич Сръбската прогресивна партия /СПП/ заедно с коалиционния си партньор социалистите контролира в Скупщината 208 от 250 гласа. С такова мнозинство правителството може да обяви, че денят е нощ и обратното, заяви политологът Джордже Вукадинович пред ДВ. „Но скоро на правителството ще бъде връчена сметката“, посочва той. Става дума за обещанията на премиера, който се закле да намали безработицата, да повиши заплатите и пенсиите и да намали корупцията. „А старите обещания се забравят след изборите: могат да се дават нови и сроковете да се отлагат“, иронизира Джордже Вукадинович.
Допитванията до общественото мнение показват, че старите обещания не са изпълнени. Само 10% от запитаните споделят, че живеят по-добре днес, отколкото преди 3 години. И само 40% смятат, че настоящото правителство е по-добро от предишното. А рейтингът на Александър Вучич бие рекорди. Въпросът е в това, че правителството, както посочват от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, е успяло да подчини най-влиятелните медии и да намали влиянието на критичните журналисти. Ето така възниква паралелният свят, в който Вучич е неуморим и успешен реформатор.
Белградският политолог Зоран Стоилкович смята, че Вучич може да обвинен във всичко, само не и в липсата на политически нюх. „В момента съществуват уникални условия, за да укрепи своя добър резултат. Икономическите прогнози са мрачни, съкращаването на бюрокрацията е неизбежно. Затова пък медиите са на страната на управляващата партия. Тя може да задейства силни резерви в предизборната борба“, заяви експертът. Как да се спечели Войводина На предишните парламентарни избори раздробената Демократическа партия на Сърбия /ДПС/, която управляваше до 2012 г., получи в цялата страна едва 6%. Но тя все пак успя да остане на власт в автономната област Войводина.
А тъй като там трябва да се състоят поредните местни избори, Вучич иска да ги обедини с парламентарните. „Така местните теми ще отидат на втори план“, отбелязва Джордже Вукадинович. Вторият проблем – Косово. Мнозина наблюдатели смятат, че Вучич иска да получи нов мандат преди започнатите с ЕС преговори за членство на Сърбия да навлязат в решителната фаза. Брюксел очаква от Белград по-нататъшни отстъпки по въпроса за Косово. А Вучич, както и всички влиятелни сръбски политици, не спира да повтаря, че Косово е неотделима част от Сърбия. В действителност именно неговото правителство подписа редица договори с Прищина, които мнозина оценяват, като де факто признаване на независимостта на Косово.
Шешел иска да се върне в политиката В днешния парламент няма депутати от така наречените „патриотични партии“, които настояват за сближение с Русия и смятат ЕС за „престъпна организация“, отчуждила „сръбско Косово“. На завръщане в политиката се надява и лидерът на Радикалната партия Воислав Шешел. Той в момента очаква под домашен арест решението на Международния трибунал за бивша Югославия по обвинения във военни престъпления. В кървавите 1991-1999 г. Шешел ръководеше отряди от „четници“, преследващи хърватите и мюсюлманите в Босна.
Но ето, кое е интересното: един от неговите съратници в годините на войната бе... настоящият премиер Александър Вучич. Той едва през 2008 г. се отказа от своя политически ментор и създаде своята Прогресивна партия с проевропейска програма. А старите партии, обявяващи се за членство в ЕС, на практика нямат шансове: прекалено силно са се оцапали с шуробаджанащина, например, с разпределянето на държавни служби сред своите привърженици. Зоран Стоилкович се оплаква, че сред кандидатите няма нови лица, хора с неопетнена репутация.
Ако се вярва на медиите, изборите ще бъдат насрочени на 24 април. От плакатите и малкия екран отдавна познатите лица ще призовават да се гласува за тях. Някъде ще се сбият активисти на съперничещите си партии – това вече е традиция. А кой ще загуби? Най-тиражният белградски вестник „Блиц“ отговаря на този въпрос с фотомонтаж: Около елхата са се събрали старите политици с чаша шампанско в ръка и отдолу надпис: „Честити нови избори!“
