Президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов: 150 000 запазени работни места е добър резултат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хубавата новина е, че повече хора започват работа, отколкото напускат. Ако тази тенденция се запази, тогава ни чакат добри дни. В рамките на ЕС ние се оказваме на 6-о място по ниска безработица. Това заяви пред БНТ президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Според него много повече от 150 000 човека е можело да запазят своите работни места.
"В държава с хора с темперамент като нашия този дебат практически е невъзможен – коментира Манолов. - Вероятно в северните страни, където хората са по-дисциплинирани, могат да седнат и да го проведат този дебат и да измислят нещо. Тук при нас е от "Осанна!" до "Разпни го!" и по средата няма нищо. 150 000 е добър резултат, но можеше да бъде още по-добър".
Президентът на КТ "Подкрепа" коментира и наложените от правителството мерки за борба с коронавируса.
"Ние сме странен народ. Водещият принцип при нас е "На чужд гръб и сто тояги са малко". Ние сме за страшни мерки, стига да не се отнасят за нас. Отнася ли се за нас, започваме много да ценим свободата, правата", анализира шефът на КТ „Подкрепа”.
Според него българското море до някаква степен си е виновно само за кризата.
"Защото години наред, още от соца насам, е било ориентирано към приходи не от българи – коментира Димитър Манолов. - Българското море разчита на немски пенсионери, напоследък на румънци. Българите винаги са били в периферията на неговото внимание. Освен това за един човек дори от София, е по-удобно да отиде на море в Гърция, отколкото на нашето море".
На въпрос какви са прогнозите за есента и ще обеднеем ли всички, той отговори, че за съжаление политиците понякога влияят лошо на икономиката, но могат да влияят и за добро.
"Каква есен ще дойде аз не мога да кажа – призна той. - Но не съзирам такава драма".
Добрата новина според него е, че през пролетта има избори, т.е. "никой няма да си позволи да прави неща, които ще му навредят по избори".
Той коментира, че доходите по време на кризата не са се оказали във фокуса на страданието, а по-големият проблем е бил със заетостта.
