Президентът Румен Радев занулява БСП. Нинова - двоен Франкенщайн и за партията си, и за себе си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
БСП стремително се отдалечава от въможността са спечели следващите парламентарни избори, независимо кога са те. Този извод от анализа на социоллога Юрий Асланов по време на последния пленум на партията убегна от широкото обществено внимание заради шумотевицата с есемесите на кривнали от правия път социалисти, които искали услуги от премиера Бойко Борисов.
Аславнов цял час е обяснявал на актива на партията, че макар ГЕРБ да пада по проценти на доверие, което е съвсем нормално за управляваща партия, БСП не повишава подкрепата си и се е забила на 20%, губейки от досегашната. Не се знае дали Асланов е казал това на съпартийците си, но други социолози твърдят, че столетницата всъщност е изгубила периферията си, тоест, симпатизанти и активни граждани, които търсят алтернатива на сегашните управляващи, без да придирят на идеологии.
Горчивата за сегашното ръководство истина сочи, че с агресивното си и изключително шумно опозиционно поведение БСП не разширява, а стеснява хоризонтите си. Най-малкото, защото по места всички тези хора живеят заедно, зависими са един от друг и никой не би влязъл в кресливите кървави битки на Нинова с риск да изгуби работата си, да се скара с комшията си или да се смрази с брат си и братовчед си заради междупартийни ежби.
Още повече, че след махленския есемес-скандал, който тя вдигна, стана безпощадно ясно, че и на централно ниво нещата стоят по същия начин, включително и за самата Нинова.
Ясно е как завършиха опитите ѝ за подмяна на калените депутати в БСП - сегашните новопрокръстени търсят помощ от Бойко Борисов. Предишните отстранени и от парламента, и ръководството на партията стари червени лъвове имаха доблестта открито да заявяват, че искат общо управляние с ГЕРБ, защото то е полезно за столетницата, за да прокарва идеите си, а не да пищи от тъч линията.
Сегашните явно са шушумиги, нямат капчица вяра, че БСП некога ще стигне до властта, пък и знаят амбициите на лидерката си тя да управлява държавата, а не някой, който ще ѝ предложи председателското място в Народното събрание, и затова мишкуват на дребно с есемеси.
Болните амбиции на Нинова да покори партийната и държавната власт и да се бетонира като неизбежен фактор на политическия терен, както и абсолютните потайности, откъдето ѝ се нашепва да издигне Румен Радев за президент, да прогони един или друг свой благодетел или да изведе депутатите си от парламента, обаче ѝ изиграха лоша шега. И я докараха до парадокса, че колкото повече затвърждава лидерските си позиции, толкова по-малко има какво да лидерства.
Беглият преглед по реда на надроза сочи, че след поредица от нямащи никаква връзка с главния мозък действия Нинова е напълно оголена откъм партийна подкрепа от местните структури. Опитът да въдвори свои послушковци на ръководните постове по места сръшват с бурни публични стандали и оттеглянето и оттеглянето не просто на авторитетни местни социалисти, но и на цели структури в партията, както стана в Монтана и Казанлък. Не случайно БСП загуби поредица от частични местни избори в малки населени места, доскорошен бастион на столетницата, като дори не се класира на доста от балотажите.
Нелогичното и неморално на пръв поглед и затова вероятно стимулирано по друг начин с невидими аргументи еманципиране на Нинова, доведе до там, че за обладаването на местната власт в областните цетрове дори не може да си мечтае. Безобразният ѝ скандал с Георги Гергов, благодарение на чиито гласове бе избрана за лидер на БСП, и изгонването му от Изпълнителното бюро на партията оперираха столетницата от втория по големина град в държавата - Пловдив, и областта. Да, Гергов ще се бори на местните избори за партията си, както е правил винаги, но ще се бори и срещу Нинова, тъй че оттам няма какво да чака.
В същата позиция и и почти толкова голямата Варна заради нейния най-ярък представител в сегашния парламент Красимир Янков, който също подари над 70-те свои гласове на Нинова, за да стане председател на БСП, а тя го излъга, обещавайки му най-висок пост след нейния в партията. В момента Янков е един от най-яростните ѝ вътрешнопартийни опоненти и ако напрегне мускули във Варна на местните избори, то ще е само за да подсили още повече позициите си срещу нея.
Не по-различна е ситуацията в т.н. "Северозападнала" България, откъдето е бившият и не съвсем коректно остранен лидер на БСП Михаил Миков. Хората, които лекомислено подаряваха гласовете си на Нинова при нейния избор, само и само да отстранят Миков, сигурно сега горчиво съжаляват. Но той не отслаби позициите си в своя регион. А нейната вършачка из местните структури, както и съдебният ѝ набег срещу авторитетния тамошен журналист Румен Петков за общо 220 000 лева, към които се е присъединила и дясната ѝ ръка Кирил Добрев, нажежиха страстите буквално до червено и опразниха структурите. С командно-административни методи можеш да смениш ръководства по места, но не можеш да накараш местните хора да идат до урните. Така че - и тук тесла за Нинова и необяснимата ѝ политика.
Теслата я дебне и в Ямбол. Там структурата е под неизменното ръководство на отстранения от депутатските листи Атанас Мерджанов, който на последните парламентарни избори успя да вкара дори двама депутати от региона. Сега обаче той е елиминиран от парламента с налудничавите правила на Нинова, целяща да се обргади със себеподобни и верни хора, но авторитетът му в партията ни най-малко не е спаднал. Мерджанов не е от шумната, но е от явната опозиция на Нинова и битката му няма да е да се доказва пред нея на каквито и да е избори, а да освободи партията от авторитарните ѝ окови.
На същия принцип позициите на Нинова горят и в Стара Загора. Ашладисаният там Драгомир Стойнев среща все по-чест и яростен отпор на местните хора, които напоследък изобщо отказват да слушат наставленията му и да се съобразяват с опитите му да ги обязди организационно. Стойнев няма грам авторитет пред местните хора и там гледат на него като на натрапник, чиито дни на главите им са преброени най-много до изборите за евродепутати.
Вероятно верността към Нинова също не е гаранция за местен възход, а може би тъкмо тя стои и в дъното на съответния провал. Такъв е случая с приближения ѝ Атанас Зафиров от Бургас, бивш депутат, но не защото бе шеф, елиминиран от червените листи, а просто защото не влезе на последните парламентарни избори. Местният му авторитет рязко потъна покрай скандала с ареста на Митьо Очите барабар с общинския съветник от БСП Бенчо Бенчев в Турция. Оказа се, бе Бенчев бил спонсор на БСП, издигнат на позицията именно от Зафиров, който пък е негов политически продукт, както се разкри покрай това. БСП се разганичи от Бенчев и го призова да напусне Общинския съвет в Бургас. От Зафиров не се е разграничила, но след този скандал е ясно, че цял Бургас се е разграничил от него и от двусмислените ходове на партията му.
Тъй че - и тук тесла за Нинова. И ясното доказателство за това са сегашните червени похождения на депутатите ѝ из страната да разясняват т.н. "Визия за България", която по места събира малоброен твърд актив и никакви волни граждани, които да обсъждат съдбините на държавата си от леви позиции.
Строго спазвайки принципите на самата Нинова, най-голямата тесла обаче е наточил нейният избраник, когото похендри на върха на държавата. И не есемесите до Бойко Борисов, а именно президентът Румен Радев е единственият, който може да обезкърви БСП до летален изход. Оттук-оттам току се провикват, че Радев трябва да направи своя партия, включително и в най-приближените на Нинова сайтове, където в прав текст заявяват: "Партия на Радев - въпросът не е дали, а кога", и то бивши червени идеолози.
Самият Радев изобщо не деликатничи, а направо заявява, че ако има такава потребност сред народа, ще я подкрепи. Преди дни потребността избуя във вид на интелектуалци, които дирят единение на нацията и се кордисаха при него да искат патронажа му.
На пръв поглед всичко изглежда съвсем логично - по конституция президентът е обединител на нацията и е нормално да подкрепи такава инициатива. Но така е по конституция. А в действителност, откакто Радев влезе барабар с жена си на "Дондуков" 2, не е изрекъл нито една дума и не е направил нито една стъпка в тази посока. Точно обратното - всяко негово изявление и всеки негов ход са остро противопоставяне на една единствена политическа сила - на управляващата партия ГЕРБ. До степен, в която всички анализатори заявиха, че нито един досегашен президент на България не си е позволявал това и че то не е много присъщо на държавния глава на страната. Дали заради "Грипен"- ите или нещо друго, той си знае.
Всъщност вече знаем и ние след ненадейното му обръщение към нацията по повод годишнината от Войнишкото въстание, в което той само дето не отрони сълза-предателка за разделението и братоубийството между българите, безялази историята ни. Макар да не е казал кого и как ще единява, дори и най-разсеяните граждани разбраха, че това всъщност беше програмният манифест на политическата структура, която започва да създава. Още повече, че малко преди това Радев вече се бе обърнал към народа, за да му обясни, че няма нужда от предсрочни парламентарни избори, защото няма алтернатива. Сиреч, БСП не е такава, а на него му трябва време да си я спретне.
Дори в момента във въпросния Инициативен комитет да има антипартийно настроени интелектуалци, по-нататъшното развитие на структурата без проблеми ще ги елиминира. Паметта на гражданско-възрожденската инициатива на предшественика му Георги Първанов и префасонирането ѝ в партия е толкова жива, че няма как да не се направи паралел.
Освен това с "единението на нацията" Радев дава заявка за идеологическа всеядност - тоест, да заповядат всички милеещи за България, пък каквито ще да са по убеждение. Дали от наивност или заради слаба политическа грамотност президентът си представя бъдещите избиратели на партията си като тези на президентските избори, които го катапултираха от пенсионната му битност на военен на върха на държата. Тогава, освен привържениците на БСП, която го издигна, гласуваха и хора с най-различна ориентация, включително и десни. И десни, защото мотото бе "Да отстраним Борисов и ГЕРБ", а десните бяха много сърдити на Борисов и на ГЕРБ заради краха на общото им управление с Реформаторския им блок.
Положението с партиите обаче е съвсем различно. Тогава се гласува за политическа сила, а всички тези хора си имат политически пристрастия и партии. Особено десните, които за нищо на света на парламентарни избори няма да дадат гласа си за ляв продукт, какъвто е Радев. Единствените, от които може да почерпи избиратели президентската партия, са от червения сектор на БСП. И то не само на т.н. мека периферия, сиреч, хора, които просто имат ляв уклон или внезапно решават да гласуват на избори и пускат гласа си за нещо познато, а и на дълбоко разочаровяни, ядосани, отблъснати и обидени на столетницата и най-вече на сегашното ѝ ръководство начело с Нинова.
Така че ако Нинова не занули БСП до парламентарните избори заради маниакалната си нагласа да управлява в лично качество държавата, Радев ще я занули на самите избори. В духа на Нинова спрямо съпартийците си и, следвайки почина на Нинова и спрямо сини, и спрямо червени, единствено с ВИЗИЯ за себе си, която нарича "Визия за България".
Затова за БСП Нинова е двоен Франкенщайн, създал чудовището и за партията си, но и за себе си. Но нейният гробокопач все пак ще бъде президентът Румен Радев.
