ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Референдумът е най-добрият начин, по който обикновените граждани могат наистина да участват в управлението на страната си. Една изключително демократична форма, благодарение на която гласът ни не само чува, но и съвсем реално може да промени ситуацията. Така че колкото повече референдуми има, толкова по-добре за демокрацията. Както добре знаете обаче, дяволът се крие в детайлите и този принцип важи с пълна сила и за всенародните допитвания. Най-важното при един референдум е какви точно въпроси задаваш и как точно ги формулираш. Защото ако въпросът е несъстоятелен или формулировката е калпава, цялата референдумна идея се проваля подобно на потънал в собствената си интелектуална немощ университетски окупатор.
Да видим тогава дали предложените от президентската институция въпроси помагат за развитието на идеята за референдум или я профанизират и дискредитират. Не се иска особено усилие, за да видиш, че от трите въпроса единият-този за електронното гласуване-е добър, другият - за мажоритарния вот - е крайно неясен и нищо неозначаващ, а третият - за задължителното гласуване - сякаш е подаден от завеждащия идеологическата пропаганда в БКП отпреди 1989г. Оказва се, че от предложената ни продукция 1/3 е ок, а 2/3 си е откровен брак. Хората, които са подготвяли последната изява на г-н президента, си свършиха работата по същия начин, по който и техните колеги от същата институция, когато показаха снимка на Скалистите планини в Колорадо, докато държавният глава хвалеше неповторимата българска природа в предишното си новогодишно обръщение.
Нека сега се съсредоточим върху детайлите. Да зададеш въпрос за референдум, който да гласи "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?", е все едно да попиташ "Искате ли заплатите и пенсиите да бъдат по-високи?" или "Искате ли през по-голямата част от годината времето да е хубаво?" или "Искате ли да получавате по-качествено лечение?" Естествено, че искаме. Няма какво да ни питате за това. Истинският въпрос трябва да бъде не дали искаме, а как точно може да стане това. Когато се говори за частичен мажоритарен избор на депутати, най- важното е да се уточни за каква точно част става въпрос - за 20 депутати, или може би за 80, или може би за 120 или за 180? Защото при всеки един от тези варианти крайните резултати са съвсем различни. Така че изобщо не е достатъчно да хвърлиш небрежно в пространството някаква идея, докато отиваш да пиеш кафе с приятелите си бизнесмени. Първо трябва добре да я обмислиш и конкретизираш и също така е хубано да избягваш популистки клишета от рода "гражданите това искат".
Да погледнем другия въпрос - за задължителното гласуване. Всеки път, когато някой политик заговори за необходимостта от задължително гласуване, той на практика признава своето безсилие. Той все едно казва: "Да, не съм достатъчно убедителен, за да ви накарам да отидете до урните, нямам смислени послания, нямам разумни идеи, нямам харизма, но пък притежавам властта да ви задължа да отидете да гласувате, въпреки че никак не ме харесвате". Винаги когато някой е слаб, той прибягва до насилствени мерки. Ако българските политици са смислени, умни и отговорни, ние с радост ще гласуваме за тях. Повечето от тях обаче не са такива и затова искат да ни принудят да гласуваме за тях насила. Уважаеми политици, положете усилия, напрегнете се малко, за да ме убедите да гласувам за вас доброволно, а не ми въвеждайте задължително гласуване, което е най-лесният начин да си измиете ръцете и да продължите с нищоправенето.
Както забелязвате, дяволът наистина е в детайлите. Несъстоятелните опити да приложиш една сама по себе си чудесна идея, каквато е тази за референдума, тотално компрометира самата идея. Всъщност не се учудвам особено на поредната нескопосана инициатива, идваща от "Дондуков"2. Както разбрахме съвсем наскоро, не е толкова сложно да те назначат там на работа. Напълно достатъчно е да се повъргаляш малко на жълтите павета, да изкряскаш два -три пъти "оставка" и службата е гарантирана. Само че, оказва се, да измислиш смислени послания съвсем не е така лесно, като да пишеш протестърски есета от типа "ах, как се възвисява духът ми, докато надувам вувузелата". Дали съветниците на г-н президента му правят добра услуга, като го инжектират ежедневно с комсомолски патос? Дълбоко се съмнявам.
От "Деструкция" по БНР
