Цените непрекъснато се вдигат и вече много неща са непосилни за българския пенсионер. Медиите непрекъснато ни заливат с едва ли не сензационно увеличение на пенсиите от октомври. Само че то ще засегне само част от старите хора, тези, които са пенсионирани преди 10-15 години и повече. От трудно оцеляващи те ще влязат в групата на мизерстващите. Защото е незавидно да си пенсионер в днешна България. Същите медии ни заливат и с шокови новини за сметки, за трудната зима, която ни предстои. Май наистина през следващите месеци ще има бедняци, които ще избират между храна, лекарства и топлина, защото няма да могат да си позволят нормален живот.
Войната отприщила инфлацията, ама никой не казва защо у нас тя е двойно по-висока от тази на Запад. Просто нашите търговци, производители са алчни до крайност, у нас действа принципът, че в мътна вода риба се лови лесно. Затова и политическата ситуация е такава. Нестабилност, ежби междупартийни, липса на парламент, катастрофално разделение по огромен брой проблеми. Няма опора, която да послужи за отправна точка на хората.
В един момент си мислехме, че президентът мисли за народа си. Избухна войната и разбрахме, че Русия му е на сърцето, а не ние. Предишното многогодишно управление наблегна на асфалтополагането. А ние, пенсионерите, дето в трамвая гледаме гратис да минем, по асфалтираните пътища ще тръгнем за никъде. Харвардците са възпитани момчета, ама от управление май много хабер си нямат. Поне помръднаха малко пенсиите нагоре, та затова сме им благодарни ние, пенсионерите. За шоумена не ми се мисли, потроши сума ти пари за избори и отблъсна народа от политиците. Сега от „Възраждане“ окончателно ще ни отвратят. Иначе зимата идва, цените са високи, пенсиите не стигат, отникъде няма капчица надежда и лъч светлина. Не знам защо, но за 30-те години преход сегашното време сякаш е най-тъжно и безнадеждно.
Красимир Недев, Варна
