ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Бердяев. Пленник на свободата“ – най-новата книга от класическата поредица на издателство „Милениум“ „Философия за всеки“, вече е на пазара.
Премиерният том е посветен на Николай Александрович Бердяев (1874-1948) – руски религиозен философ и социолог,виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, централна фигура на руския духовен Ренесанс.
Главният патос в съчиненията му са двата взаимосвързани проблема – свободата и творчеството, въз основа на които той строи своята метафизика, историософия и антропология и разработва идеите си за „новото религиозно съзнание“. Пръв сред религиозните философи въвежда и идеята за „антроподицея“ – религиозното оправдание на човека.
Бердяев е сред най-известните руски философи и трудовете му се възприемат като свързващо звено между Изтока и Запада, между християните и нехристияните, между философията и теологията, между видимото и невидимото. Почитан е като един от най-крупните философи и пророци на ХХ век, сравним с Ницше, Хегел, дори с Аристотел. Книгите, статиите и лекциите му са преведени на повече от 20 езика. Идеите му силно повлияват европейската критическа културфилософия, френския екзистенциализъм и социално-философските концепции на „новите леви“ течения във Франция през 60-те и 70-те години на миналия век.
Книгата съдържа откъси от работите на философа, разказва за важни събития от неговия личен и професионален живот, помагащи да бъде разбрано мястото на Бердяев в неговата епоха и в световната философска традиция. Четивото е обогатено с негови проникновени мъдрости и афоризми за живота и творчеството, свободата на човешката личност, вярата, отношенията с Бога, държавата, руската душа и руската революция.
Ето и някои мисли на големия философ:
Жената е необикновено склонна към робство и заедно с това е склонна да поробва.
Раждането е вече начало на смъртта.
Свободата е право на неравенство.
Гаранции за съществуването на Бог няма, човек винаги може да се съмнява и да Го отрича. Бог не те принуждава да го познаеш, както те принуждават материалните предмети. Той е обърнат към свободата на човека. Вярата в Бога е само вътрешна среща с духовния опит.
По своята природа любовта е трагична, нейната жажда е емпирично неутолима, тя винаги извежда човека от дадения му свят на границата на безкрайността, открива съществуването на други светове. Любовта е трагична, защото обектът на любовта се раздробява в емпиричния свят и самата любов се раздробява на откъснати временни състояния.
Ужасът на човешкия живот е в това, че доброто се осъществява с помощта на злото, истината с помощта на лъжата, красотата – с помощта на грозотата, свободата – с помощта на насилието. За осъществяването на някоя добра цел са били извършвани върховни злодеяния.
Най-лошият враг на свободата е ситият и доволен роб.
Най-самолюбивите хора са хората, които не обичат себе си.
Смъртта настъпва в нас не само когато ние умираме, но даже и тогава, когато умират наши близки. Ние имаме в живота си опит със смъртта, било и неокончателен.
Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване?
Творчеството е преход от небитието в битието чрез акта на свободата.
Античната трагедия е трагедия на съдбата, християнската трагедия е трагедия на свободата.
Душата се ражда тогава, когато в най-висшите светове се извърши грях. Да бъдеш затворен в едно толкова крехко и едновременно с това издръжливо тленно тяло, със сигурност е тежко наказание за душите ни.
В свободата е скрита тайната на света. Бог иска свобода и оттам е произлязла трагедията на света.
