ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Възможно ли е създаването на катастрофичен пул в България - т.е. пул, от който да се компенсират щетите, нанесени от катастрофични бедствия, като наводнения, земетресения, природни стихии? На този отговор се опитаха да отговорят експерти по време на провелата се международна конференция „Катастрофичните рискове в България – йерархия на отговорността“.
"Прякото материално компенсиране на населението има своите силни страни – актуалност, основаваща се на разясняването на необходимостта от доброволно сключване на имуществени застраховки, масово застраховане на всички лични жилища, културни насаждения и добитък в страната. Предварително обаче трябва да се внедри тарифна система, съобразена с консенсусна сеизмично-рискова застрахователна карта". Това обяви Кирил Киров, консултант по оценка на риска и определяне на PML и представител на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).
Този подход обаче има и слаба страна, а именно елементът "задължителност" в условията на ниските доходи на населението. В момента броят на застрахователните полици с включени клаузи "Природни бедствия" и "Земетресение" на физическите лица е крайно нисък (застрахователното проникване при собствените жилища и домашното имущество е под 7 - 9 %). Общият премиен приход по "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество" е само около 262 млн. лв. за 2013 г.
Застраховането срещу природни и техногенни катастрофи е във фокуса на вниманието на ЕК. Бедствията могат да имат трансгранични последици и потенциално да застрашат цели райони в съседни държави, заяви Лукаш Бортел, директор по правни и политически въпроси в Дирекция "Вътрешен пазар и услуги" на Европейска комисия. Дори когато разходите, причинени от големи бедствия, са съсредоточени в една област, ако за тях няма достатъчно добро застрахователно покритие, отделните държави членки може да понесат големи фискални тежести, които биха могли да доведат до вътрешни и външни дисбаланси. Бурите, преливанията на реки или внезапните наводнения са едни от основните рискове от природни бедствия, пред които е изправена Европа. Горските пожари са също заплаха, с която държавите членки трябва да се справят всяка година. Горещата вълна от 2003 г. беше най-топлата, отчетена в Европа поне от 1500 г.
Щетите за икономиката между 1980 г. и 2011 г., причинени от природните бедствия в цяла Европа, достигат 445 милиарда евро по цени от 2011 г. Стойността на щетите от екстремните метеорологични явления в държавите от ЕИП се е увеличила от 9 милиарда през 80-те години на XX век до над 13 млрд. евро през първото десетилетие на 21-ви век. С изменението на климата застраховките ще трябва да покриват все по-чести и тежки събития.
В краткосрочен план въздействието на изменението на климата върху застраховките може да не е толкова значително. Въпреки това в дългосрочен план, особено в сектори или области, където застраховането не е обичайна практика, изменението на климата може да окаже въздействие върху наличността и достъпността на застрахователните продукти. В резултат на увеличаващите се рискове в някои области застрахователните продукти може да се предлагат на недостъпни цени или изобщо да престанат да се предлагат. Липсата на застрахователни продукти, един от факторите, които допринасят за уязвимостта, може да изостри чувствителността на обществото, като правителствата са потенциално изложени на големи финансови загуби.
В Европа се очертават два подхода за решаване на проблемите, свързани с катастрофичните рискове. Първият е смесеният подход, в който участват държавата и частните застрахователни компании. При него се наблюдават задължителност на застраховането срещу катастрофични рискове и засилено държавно участие в осъществяването на подобен вид застраховане. Това заяви Алфонсо Нахера Ибанез, заместник-директор "Проучвания и международни отношения", Катастрофична застрахователна програма на Испания. Покритието на катастрофични рискове в Испания се осигурява от специален консорциум, притежаван от държавата. Консорциумът покрива катастрофични рискове, които не са покрити от застрахователите в частния сектор, или в случаите, когато застрахователна компания не може да изпълни свое задължение за заплащане на обезщетение, свързано с катастрофичен риск. Съгласно испанското законодателство покритието на катастрофични рискове задължително се включва в стандартни застрахователни полици. Въпреки че испанското законодателство не изисква задължителното сключване на такива стандартни застрахователни полици, повечето хора имат такава поради изискванията на банките като условие за предоставянето на ипотечен заем. В резултат на това по-голямата част от недвижимото имущество в Испания е застраховано срещу катастрофични рискове.
Във Франция въпросът е решен чрез стандартната имуществена застраховка, която включва покритие и на катастрофичните рискове. Застрахователите събират допълнителна премия в размер, определен от правителството, който към настоящия момент е 12% от премията по имуществената застраховка. Това обясни изпълнителният директор на BJD Reinsurance Consulting Богдан Думитреску. По данни на френското правителство, 95-98% от населението има тази застраховка./insmarket.bg
Какви биха били щетите от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер в София - очаквайте по-късно в ПИК мнението на сеизмолог номер едно - проф. Емил Ботев.
