Приятели на Атанас Скатов от Сливен със силни думи: Той ще си остане за нас една ярка личност, която живя така, както му харесва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Алпинистът Атанас Скатов загина под К2 при инцидент. Приятели на родния алпинист от Сливен се върнаха пред БТВ в спомените си към човека и приятеля Наско.
„С него последно се видяхме преди година, докато вече тренираше за К2 – разказа Георги Балулов. - Повечето ни срещи са били в планината, която постоянно обикаляше. Знаем си го като Ската. Първата ни среща бе в планината. На Хайдушката пътека аз катерех със семейството ми, а той слизаше. Беше вечер и той ме предупреди да внимавам, че става тъмно. Той е една от причините да обичам планината. Двамата я обичаме по различен начин, но там се срещахме. След студентските ми години, като се върнах в Сливен, в планината намирах спокойствие. Много пъти ми е показвал пътеки в планината, по които никога не бях ходил”.
„Човек трябва да бъде смел и да пребори собствените си страхове – допълва Петя Добрева. - Когато един алпинист тръгва към планината, трябва да събере цялата информация, да е страхотно подготвен. Риск винаги има и трябва да го приемеш. Той бе невероятно душевно щедър и смел човек. Широко скроен. Преди първата му експедиция изобщо се запознах с него. При мен дойде да събира информация за връх Аконкагуа. Беше ми странно, но ми каза, че му харесва много планината и иска да отиде там. В планината винаги е широко усмихнат. С него съм се срещала по върховете в планината. Една ярка личност, която живя така, както му харесва”.
„При всички случаи при трагедията със Скатов става дума за грешка – категоричен бе една от легендите на родния алпинизъм Дойчин Василев. - Над 90 процента от ставащото в планините е плод на човешка грешка. За причините за случилото се може да гадаем само. Това, че е изкачил толкова осемхилядници не му гарантира, че сега ще го направи безопасно. За мен, може да му е било студено на ръцете и трудно да е боравил с ръкавиците. С тези ръкавици трудно се борави с карабинери и такива устройства. Откачвайки се от един парапет, да се закачи за следващия или по-долу в момента, в който остава необезапасен се случва инцидента. Това прекачване е най-деликатния момент в изкачването. При едно разкачване, в един момент реално оставаш обезопасен.
Истината е, че няма лесен път до К2. Колкото и да си подготвен, трябва да си наясно с трудностите и колко е тежко.
Слизането, което е правил Скатов, изисква максимална концентрация. Такива върхове показват на хората кой колко може и върха поставя всеки на мястото му, показва какви са възможностите му. С всеки следващ връх търсиш повече и повече до тавана на възможностите си. Колкото по-трудно става, толкова повече се изисква от човека да е квалифициран и подготвен. Това е една война, която изисква своята подготовка.
Той бе едно явление, което си заслужава сериозна почит и съм убеден, че приятелите му ще го изпратят подобаващо”.
