Всеки живееше сносно, салам „Кучешка радост“ беше рядкост на масата ни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отвращение и погнуса изпитах от опашатите недостойни лъжи на Боян Г. Маринов от София в дописката му “Комунист да работи и евреин да жъне – абсурд”, публикувана на страница „Лични драми“ във в. „Ретро“. За онова престъпно, окаляно и анатемосано социалистическо време. За сведение на господина, аз съм типично селско чедо, израстнало и срастнало се с всички селски неволи.
След нахлуването на масовата механизация в селскостопанските блокове и въвеждането на нормираното заплащане в ТКЗС, особено в планинските и полупланински селища, като моето с. Пъстрово, Старозагорско, се почувства чувствителен спад в доходите на хората. Работливите селски хорица се насочиха към разрастващите се промишлени градски райони. Моето семейство не направи изключение.
Злостното твърдение на Маринов, че тогава не се е работило сериозно, е жива опашата лъжа. Почти целият ми 38-годишен трудов стаж премина в пряката производствена дейност, г-не. Работеше се упорито и старателно, с огромен ентусиазъм. Умеехме колективно да се трудим и веселим при всякакви подходящи поводи. Парите ни стигаха за всичко и никой не се оплакваше от недоимък, като днешния отчайващо непоносим.
За ваше сведение, г-не, тогава хладилниците ни пращяха от всякакъв вид разнообразни храни. А цитираната от вас “кучешка радост”, беше рядкост на масата ни. Абсолютно всеки имаше възможност да работи и сносно да живее. А безплатното образование и здравеопазване останаха заслужената гордост на онова време, оплювано от неблагодарници като вас.
Вярно, че имаше изчакване за жилища и коли, но никой не е роптал, както вие го правите най-безочливо, и никой не е умрял от чакането за придобивки. За разлика от многобройните примери днес, когато хора посягат на живота си от недоимък.
За ваше сведение, г-н Маринов, последните 12 години от трудовия ми стаж преминаха в трудов колектив в изнесено производствено поделение в селски район. Работниците бяха българи, турци, цигани и тъй наречените помаци, атмосферата - прекрасна. Знаете ли как се чувстват сега тези хора, след закриването на всички такива трудови звена в страната? Отчаяни, оставени на произвола на съдбата.
Вие сигурно сте имали на вашата великденска трапеза агнешко, но ние и не помислихме даже за такова. Край щандовете с месни храни обръщахме поглед встрани. Докато в онова градивно следвоенно социалистическо време, анатемосано от вас, когато изплувахме от нищетата, винаги на Великден и Гергьовден ядехме агнешко печено.
Изобщо не приемам опашатите ви лъжи в маститото ви откровение. Искам да знаете, че аз не се страхувам да изразя своето вярно и неоспоримо реалистично мнение, в пълен противовес с вашето супер продажно. Въпреки всичко, което ни разделя и опасно противопоставя, бъдете здрав и щастлив.
Пенка Ненова, Казанлък
