ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Политбюро беше в основата да убият моя съпруг. Той ми липсва много и винаги ще е така. Но никога не бих се върнала в България." Тези думи вдовицата на големия Георги Марков – Анабел, сподели на среща с българи, между които и актьорите Юлиан Вергов, Дони, Моньо Монев и Иван Радоев, които бяха на турне в Лондон.
Жената на българския дисидент писател от години не е идвала у нас. Тя живее в Лондон заедно с дъщеря си Саша и често си спомня за преживяното със съпруга преди години.
"Ако беше жив, щеше да навърши 91 години. Много ми е мъчително да си спомням за него. За всичко това съм разказала в предговора към английското издание на "Репортажите" и няма да се откажа от думите си. Когато през 1975 година се оженихме, Георги вече беше започнал да ги излъчва по радио "Свободна Европа", но едва към края на 1977 г. пристъпи към тяхната заключителна част, където описваше срещите си с Тодор Живков. И още през януари следващата година дойдоха заплахите към него. Поначало Георги беше много внимателен, що се отнася до сигурността му. Избягваше да се движи сам по улиците вечер, никога не заспиваше, без да заключи стаята. Един ден, спомням си, се връщам от работа. Кухнята ни беше тогава на горния етаж, а Георги искал да си сготви нещо и взел че заключил вратата и на кухнята. Стори ми се ужасно странно. Това изобщо беше много характерно за него - през цялото време съзнаваше какво може да му се случи и въпреки това му се струваше, че ако внимава, нищо няма да стане. Когато започнаха заплахите, които стигаха до нас чрез брата на Георги - Никола (той тогава живееше в Италия), един българин ни съобщи, че Георги ще бъде убит. После той няколко пъти ни предупреждаваше чрез девера ми по телефона. Спомням си първия телефонен разговор. Беше през януари 1978 година, бях сама вкъщи със Саша. Никола се обади три пъти. Най-сетне Георги се прибра и брат му се свърза с него. Искаше да го предупреди, че заради предаванията му по "Свободна Европа" българското Политбюро взело решение да го ликвидират. В известен смисъл Георги беше дори въодушевен от тази вест. На него хем не му се вярваше, че ще го убият, хем го радваше мисълта, че словото му има такава сила в страната му.
Бяха ни казали, че около пет милиона българи слушат предаванията му и че се е създало положение, подобно на това в "Параграф 22": съответните органи заглушават предаванията по радиото, но в същото време оставят един свободен канал, за да ги следят", споделя съпругата на Марков и допълва: "Българите бързо открили този канал и започнали да ловят предаванията по него. Дори един от вицовете по онова време беше: "Защо членовете на Политбюро си седят четвъртък вечер вкъщи? - За да чуят нещо за себе си по радио "Свободна Европа", смее се Анабел.
Според нея Георги бил обърнал гръб на облагите, които системата му е предлагала, защото не можел да търпи корупцията на върхушката, нито да понася типа човек, способен да съществува в такава система. "Това е и чувство на непоносимост, поради която Георги напусна родината си - нещо, което самият той споменава в последната глава на "Задочни репортажи". Може за един творец да е почти невъзможно да започне наново, но Георги се ползваше с успех на Запад", допълва Анабел.
77-годишната журналистка с днешна дата се радва на успехите на дъщеря си - Александра Райна, плод на любовта им с Марков. 44-годишната жена се занимава с фотография, кино и пише статии за списания.
Двете рядко идват у нас, като Анабел дори отказва да живее тук. "За нищо на света не бих се пренесла да живея в България", споделя вдовицата. Според нея Марков никога не е преставал да обича своята родина, пише столичен ежедневник.
"Той отказа да замълчи за робството и безправието. Беше мъж, пълен с надежда, великодушие и кураж, който обичаше живота и обогати живота на всички, които го познаваха. Аз вярвам, че българите, където и да са, ще четат неговите думи и ще се възхищават от неговия кураж. И съм горда, че бях негова съпруга и моята дъщеря също е много горда с него. Помнете Георги като велик писател, а не като жертва на убийство!", призовава Анабел Маркова през 2001 г., когато за малко си идва в България.
