Прокуратурата: Ще нарушим конституцията, ако пратим обвинител в парламента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Спецпрокуратурата няма право да изпраща за изслушване в парламента наблюдаващ прокурор по конкретно дело, съобщиха от държавното обвинение.
Това е по повод на писмо на депутата Никола Хаджигенов с подобно искане свързано с използване на СРС по отношение на протестиращи граждани миналото лято.
Ето пълният текст на съобщението:
В получено писмо от народния представител и председател на Временна комисия в 46-ото Народно събрание Николай Хаджигенов се посочва, че на редовно заседание на Временната комисия на 11.08.2021 г. е взето решение като точка от дневния ред за заседанието на комисията на 18.08.2021 г. да бъде включено изслушване на служители, взели участие в експлоатирането на СРС по отношение на протестиращи граждани.
Отправя се искане за заседанието да бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ образуваното досъдебно производство по прокурорска преписка 1425/2020 г.
Съгласно Решение на КС № 6 от 06.06.2017 г. изразът “други доклади”, употребен в разпоредбата на чл. 84, т. 16, изр. второ от Конституцията на Република България, е различен по време и/или съдържание от израза “годишни доклади”, употребен в изречение първо на същата разпоредба. Двата вида доклада съдействат за упражняване конституционните правомощия на НС, но те не може да обвържат с покана главния прокурор за доклад относно дейността на Прокуратурата по конкретно наказателно производство. В този смисъл заключението на КС важи и за всеки един наблюдаващ прокурор по конкретно неприключило досъдебно производство.
Решение на КС № 9 от 04.10.2011 г. възприема, че опазване на следствената тайна представлява част от осъществяването на функциите на съдебната власт от съдебните органи, които са независими.
Прокуратурата на Република България, в частност и Специализираната прокуратура, винаги са изпълнявали, изпълняват и ще продължат да изпълняват конституционните си задълженията и са готови да взаимодействат с НС като върховен орган на държавната власт. Предоставянето на информация, представляваща следствена тайна обаче, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност и безпристрастност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата хипотеза по прокурорската преписка 1425/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура.
Трябва да се има предвид, че следствената тайна е тайна за всички, включително и за народните представители, защото може да предполага укриване на разследвания в чужбина или страната, допускане нарушение на презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита на личния и семейния живот, а също и така указване на влияние върху свидетели, с цел манипулиране на обективната истина, която способства за правилното приложение на закона. А контролът на прокурорските актове в хода на неприключило досъдебно производство се осъществява съгласно НПК и ЗСВ, като същият е съдебен и/или инстанционен, осъществен от горестояща прокуратура.
Съгласно Решение на КС № 5 от 17.05.1995 г. с оглед принципа за разделение на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията на Република България от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати.
Специализираната прокуратура защитава убеждението, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, както подчертава и Конституционният съд в редица свои решения, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях.
В заключение Специализираната прокуратура е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори по пр. пр. 1425/2020 г., по която разследването не е приключило и събраната информация в хода на същото представлява следствена тайна. В противен случай би се допуснало нарушение на Конституцията.
