Прокълнато ли е Хитрино? И дали това има връзка с дявола, който присъства в старото име на селото
Мидхат паша използвал камъни от Голямата базилика в Плиска при строителството на гарата на почерненото село
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Там някъде, където вчера едно село изживя истински ужас, е станала първата влакова катастрофа в България. Половин година след пускането на линията – на 24 май 1867-а, при маневра на вагони край гарата един от тях се откачил от композицията и се сблъскал с приближаващ влак, съобщи "Трафик нюз".
Точно в този район станала и втората катастрофа. Шейтанджик. Или днешното Хитрино. А някога на фона на мизерните спирки по пътя от Русчук гарата в Хитрино била истинска перла. Днес от гарата не остана нищо. Отидоха си и 7 българи. Прокълнато ли е Хитрино? И защо в старото име на селището присъства „дявол”, „шейтан” на турски?
През 1861 година излязъл султански ферман в Османската империя за построяването на железница, а четири години по-късно трасето изглеждало като днешната автомагистрала “Хемус” – 32-километров участък тръгвал от Варна, 22 километра от Русе, а помежду им близо 150 километра нищо. По готовите релси с белгийски локомотиви и 80 вагона пътували работници и турци инспектори, а до съседния участък се прехвърляли с каруци. Въпреки това обаче пусковият срок бил спазен с малко закъснение от един месец и на 26 октомври 1866 година по цялото трасе от Русчук до Варна се пуснал управителят на Дунавския вилает Митхад паша. Тогава още нямало рязане на ленти, въпреки че обичаят “първа копка” съществувал и бил изпълнен от предшественика на Митхад – Ариф паша, на 21 май 1864 г.
Полупорутените сгради наоколо преди 130-140 години трябва да са били част от желязната инфраструктура и са от бял камък, както и самата гара в Хитрино. Гарата е надградена върху оригиналната постройка, останала от зората на влаковете, и на практика е най-старата действаща гара в България, след като тази в Русе била превърната в музей.
В Шейтанджик/Хитрино по спомени на пътешественика Литъл Бой, издадени в Москва през 1878 година, на гарата имало истински европейски бюфет, поддържан от собственика му – полски емигрант, а за изненада на пътуващите масите били с бели покривки, подредени с чинии, ножове, вилици, чаши и хляб. Французи, англичани и турци, които пътували с железницата, си поръчали в бюфета супа и телешко.
Оказва се, че някои от жп гарите в Шуменско са изградени с камъни от Голямата базилика в Плиска. Информацията е на Националния исторически музей в София преди време. Строителният материал от храма Патриаршеската резиденция и манастира “Скрипторий” е извлечен предимно около 1870 г. от Мидхат паша при строителството на жп линията Русе-Варна. Само на изоставената днес гара Каменяк има над 500 куб. м камъни. Около гара Хитрино са пръснати десетки неизползвани каменни блокове или от разрушени вече постройки.
Тези камъни са свещени за България, защото са от дворци и къщи на аристократи от Аспарухова България, тук княз Борис покръства българите през 864 година. Тук е царувал Крум, дворецът на който е бил опожарен от император Никифор Геник, а после българският владетел е вдигал наздравица с чаша от черепа на ромейския владетел. Толкова история сигурно носи своя дух и чрез камъните на постройките в столицата и употребата им за друго може наистина да е лоша поличба.
