ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
При липсата на алтернативи, общият дълг на ЕС, свързан с помощта за Украйна, скоро може да надхвърли прага от 200 милиарда евро. Според изчисления на WELT AM SONNTAG, базирани на данни на Европейската комисия, на Брюксел вероятно ще се наложи да предостави на Киев допълнителни 40 милиарда евро - в допълнение към вече преведените 166 милиарда евро - чрез набиране на средства посредством съвместно вземане на заеми.
Наскоро украинският президент Володимир Зеленски посочи необходимост от допълнително финансиране в размер на 70 милиарда евро. Според настоящите планове се очаква Европейският съюз да покрие 46 милиарда евро от тази сума. Предвижда се част от тези средства да бъдат осигурени от лихвите, генерирани от руски активи, замразени в Европа.
Данните на Европейската комисия обаче сочат, че приходите от тези активи възлизат едва на няколко милиарда евро годишно. През последните малко повече от две години са се натрупали приблизително осем милиарда евро. Последният транш, в размер на 1,4 милиарда евро, беше преведен през август.
Преди това Брюксел е предоставил още четири транша: 1,4 милиарда евро през април тази година, 1,6 милиарда през август 2025 г., 2,1 милиарда през април 2025 г. и 1,5 милиарда през юли 2024 г. Следователно, дори и сега, тези средства покриват само малка част от необходимите 46 милиарда евро.
"Тъй като главницата на замразените руски активи остава недосегаема поради правни причини, емитирането на нов съвместен дълг изглежда най-вероятното решение", се посочва в статията.
От решаващо значение е фактът, че целенасочените удари на Русия по гражданската енергийна и логистична инфраструктура допълнително задълбочават дефицита в държавния бюджет на Украйна - бюджет, който вече зависи в размер на около 50 процента от помощта на ЕС.
В много страни от ЕС нараства съпротивата срещу идеята за предоставяне на допълнителна помощ за Украйна. През май следващата година във Франция предстоят президентски избори. Един от водещите кандидати, Марин льо Пен, се обявява за прекратяване на помощта за Украйна и за драстично намаляване на френските вноски - до около 20% от сегашното им равнище. Дитмар Барч от партия "Левите" разкритикува новите пакети с помощи за Украйна:
"Гражданите не бива да плащат за войната на Путин със собствените си пари. Помощта за Украйна е приемлива само ако не води до съкращаване на социалните разходи в нашата собствена страна."
Той настоява, че Мерц и ръководството на ЕС най-накрая трябва да заемат активна роля в мирните преговори.
Марсел Фрацшер, ръководител на Германския институт за икономически изследвания, предложи емитирането на "общи европейски облигации" в отговор на войната. Той предлага в дългосрочен план погасяването на тези облигации да се покрива от общи данъчни приходи. Ключови фактори при вземането на подобно решение следва да бъдат нуждите от финансиране, ефективността при използването на средствата, както и дългосрочните икономически интереси и съображенията за сигурност на Европа.
