ПРОУЧВАНЕ: Живеем ли по-добре от нашите родители и как ще живеят децата ни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони, като Европа, това не е валидно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Отново без изненада.
Това е картината от специално изследване, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 64 държави по света, което покрива над две трети от глобалното население (и над 90% държавите, където може да се проведе и публикува изследване на общественото мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.
На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро сходен живот в сравнение с този на родителите си, на глобално ниво 51% отговарят, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% казват, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).
На въпрос за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които очакват по-добър живот за децата днес. 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашия и 8% не могат да преценят. Така, по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада.
Колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-малко уверени са те в благоприятните перспективи на децата днес. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% „по-добър живот“ минус 31% отговори „по-лош живот“ и относително малка положителна разлика – в сравнение със значителната положителна разлика от 22 пункта (48% срещу 26%) при групата под 35 г. Заради различия и проблеми в междугенерационния диалог, притеснения за света утре или каквото и да е, изглежда, че има пропаст между минало и бъдеще в нагласите на по-възрастните поколения.
Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред големите страни, в които световната асоциация проведе изследване, очакванията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), САЩ (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Къде сме ние?
Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на настоящето явно е тази, която определя и двете.
Очакваният при българите негативизъм личи в нагласите към живота днес в сравнение с този в миналото. Разликата между тези, които смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош в сравнение с този на родителите си (31%), е положителна: 4 пункта. Но на фона на света и дори на не особено ентусиазираната ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по положително настроени към живота днес.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% у нас не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле. Особеност у нас е, че нагласите за бъдещето на децата изглеждат (макар и минимално) по-позитивно отколкото нагласите за качеството на нашия живот сега, сравнен с този на предишните поколения. У нас 37% очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас.
По този показател страната ни се доближава до средните позиции в своеобразната класация на положителни и отрицателни нагласи за живота утре, макар че все пак си остава в долната част.
Очаквано, близки до нагласите в България са тези в Северна Македония, а и други държави от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата днес пък са държави от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и др.
